Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

Приятелите на Дебюси и Маларме проявяват интерес към езотеричното, но се срещат и с хора, които са още по-запалени по тайнственото и загадъчното. Дебюси общува на практика с всички прочути личности от така нареченото френско „окултно възраждане“. Сред тях е маркиз Станислав де Гуайта, близък на Ема Калве, основал така наречения Кабалистичен орден на Розата и Кръста, както и Жюл Боа, друг известен сатанист, който освен на Ема Калве е приятел и на Макгрегър Мейдърс. Насърчаван от Жюл Боа, Мейдърс основава най-известното окултно общество в Британия от онова време, Ордена на Златната зора.

Измежду окултистите, с които се познава Дебюси, е и доктор Жерар Анкос, известен като Папюс120: с този литературен псевдоним той издава книга за картите за гадаене таро, смятана и досега за една от най-меродавните. Освен че членува в множество езотерични ордени и общества, той е довереник на царя на Русия Николай и на царица Александра. Сред най-близките му съратници е човек, вече появявал се в нашето изследване — Жюл Доанел. През 1890 г. той става библиотекар в Каркасон и основава в Лангедок неокатарска църква, на която заедно с Папюс са епископи. Обявява се и за епископ гностик на Мирпоа, включващ енориите Монсегюр, Але и Рен Льошато.

Църквата на Доанел е осветена от един източен епископ, и то в парижкия дом на лейди Кейтнес, съпруга на лорд Джеймс Синклер, граф на Кейтнес. Тази църква явно е била поредната безобидна секта или култ, каквито има много в края на миналото столетие. По онова време обаче тя разбунва духовете на управниците. За Ватикана е подготвен специален доклад, в който се казва, че „катарството отново надига глава“. А папата анатемосва институцията на Доанел и войнствено я заклеймява като издънка на „някогашната албигойска ерес“.