Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
— При сестра си ли отиваш? Сигурно безкрайно ти липсва. Предполагам ти е известно, че трябва да й говориш много, нали? Това е най-добрият начин да я върнеш към живота.
Той караше и гледаше напред, но в профила му се четеше напрежение.
— Слушай, Алекс! Как така винаги знаеш какво точно да кажеш! Не се ли изморяваш от това? Не искаш ли поне от време на време да не си толкова правилен! Да изтърсиш някоя глупост! — съзнаваше, че е рязка, но трябваше да скрие чувствата си.
— Искам. Искам да не посрещаш всяка моя дума на нож и да не мисля всеки път какво още да ти кажа, за да ми повярваш. Искам да намеря път към тебе. Искам да те заведа някъде, където поне за малко да забравиш тревогата си. Искам нещо, което не би могло да стане. Например да отидем на вилата ми. В планината е, но там има всички удобства. Ще запаля огън в камината, ще ти приготвя вечеря… Ще говорим само глупости. Без да мислим кой какъв подтекст влага в думите си… — той взе доста рязко един завой и гумите изсвириха.
Магдалена гледаше напред без да продумва. Александър също не каза нито дума повече. Спря колата близо до входа на болницата, бързо слезе и заобиколи да й отвори вратата. Тя му благодари и се сбогува без да му подаде ръка. Изтича по стълбите и в последния момент пряко волята си се обърна. Той стоеше и гледаше след нея. Махна й с ръка и се усмихна. Магдалена влезе в болницата.
Мария лежеше все така спокойна в дълбокия си сън. Според доктор Златинов общото й състояние бе добро, нямаше вече никаква опасност за проявяване на скрити увреждания по органите, всичките й системи функционираха задоволително. Можеха само да чакат да се събуди.
Тя държеше ръката на Мария и разговаряше с нея. Не усети как отлетяха два часа. Разказваше й за Александър и Юли, за посещението си при капитана и за последните събития около Виктор. Задаваше й въпроси и сама си отговаряше от нейно име. Така я завари майка й, прегърна я и се разтревожи, че има толкова уморен вид.
Магдалена напусна болницата с твърдото решение да се види с Юли както му бе обещала. Той се зарадва на обаждането й, каза, че скоро ще се освободи, и си определиха среща в тихо заведение в центъра. Тя тръгна с бавна крачка по улиците. От пъстротата на витрините, от шума на колите и дочутите реплики на минувачите, от многото хора по тротоарите и от предновогодишната суматоха почувства, че й се завива свят. Сети се, че дори не бе закусила, а наближаваше вече три часът. Имаше още време и влезе в „Уго“ да хапне една салата. Докато чакаше поръчката, извади цигара, но не можа да открие запалката си. Огледа се от кого да поиска огън и изтръпна.
— Алекс! Какво правиш тук? Това вече не може да е съвпадение! — каза тя на приближаващия се Александър. — Да не ме преследваш?
— Здравей, Магдалена! Видях те като влезе. Имам клиенти наблизо и досега се разправях с тях. Може ли да седна при тебе?
— Моля! — той й подаде огън и тя най-сетне запали цигарата си. — Наистина е странно. Виждам те все в моменти, когато се чувствам на кръстопът и не мога да събера мислите си.
— Ако искаш, сподели с мен. Ще се опитам да ти помогна.
— Никой не може да ми помогне…
— Виждаш ми се уморена. Цял ден не си яла, нали?
— Не, не съм. Но причината не е в това. Не знам какво да мисля, Алекс… — Магдалена почувства, че повече не може да сдържа всичко в себе си. — Когато ме качи в колата, току-що бях излязла от полицията. Капитан Стоев ме извика да ме предупреди. Може Виктор да не е този, когото търсят…
— Така и предполагах.
— Защо?
— Не ми изглеждаше на престъпник това момче.
— Ако знаеше колко объркани стават сега нещата, щеше да пожелаеш да е той…
— Разбирам… Отново се съмняваш в мене.
— Не само аз и не само в тебе…
— Разбирам — стисна устни той.
Сервитьорът донесе салатата на Магдалена и се обърна въпросително към Александър, който отказа да направи поръчка.
— Нищо ли няма да вземеш? — попита го тя.
— Не, наистина бързам. Нямам никакво време. Влязох само за малко, като те видях… Все пак радвам се да чуя, че капитанът те е предупредил да внимаваш. Направил го е, нали? Него поне ще послушаш, надявам се.
— Алекс! Не мога повече! Ще откача! Трябва да се съмнявам в хора, които уважавам! Да се пазя от хора, за които поне досега мислех, че добре познавам! — Магдалена вече знаеше какво ще направи. Решението се бе зародило в нея още докато говореше на сестра си, но бе крехко и несигурно. — Алекс, искам да ти разкажа всичко. Мисля, че и Мария така иска.