Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
Младичкият лейтенант я чакаше на входа на управлението. Поздрави я със сърдечна усмивка и я поведе към кабинета на капитана. Магдалена тръгна след него, като с любопитство се оглеждаше. Досега не беше попадала на такова място. Мислеше, че ще види задържани престъпници с белезници, някаква по-особена атмосфера, но беше разочарована. Доколкото успя да забележи, отвътре полицейското управление приличаше на обикновено държавно учреждение. Лейтенантът почука на един от кабинетите на третия етаж и я въведе. Капитан Стоев веднага стана да я посрещне. Поздрави я и се обърна към високото момиче, което седеше на стола пред бюрото му.
— Благодаря ви, че се обадихте, госпожице. Сега, както се разбрахме, последвайте лейтенант Гаврилов, който ще ви каже какво трябва да направите. Ако се наложи, ще ви извикаме за разпознаване. Още веднъж ви благодаря за съдействието.
Лейтенантът и момичето излязоха. Капитанът имаше изморен вид въпреки все още ранния час.
— Как си, Магдалена? Спа ли по-спокойно, след като снощи задържахме Виктор? Знаеш, нали? Всички медии го съобщиха — усмихна й се той.
— Изключено! Какво ти спокойствие! Дори сънувах, че моят съсед Юли дави Виктор, а Александър ме напада… Може ли да запаля?
— Разбира се — и Николай кавалерски й подаде огънче, като също извади поредната цигара. — Точно за това те извиках. Все още не сме сто процента сигурни, че задържаният е този, когото търсим. Ти си схватливо момиче и разбираш, че не е толкова просто да се докаже вината на един толкова умен престъпник. Нямаме никакви преки доказателства. Позволявам си да ти кажа всичко това, за да си наясно със ситуацията. Но първо нека те попитам. Познаваш ли момичето, което току-що излезе?
— Не, не съм я виждала. Защо? — учуди се Магдалена.
— Тъй като твърди, че случайно е срещнала Виктор, просто питам дали не е била във вашата компания и оттам да го познава… Тя се обади тази сутрин — продължи Николай. — Чула снощи по новините съобщението за задържането на Виктор. Не исках да се раздухва случаят от журналистите, но ето че имаше полза! Те се разровили, свързали предишните убийства с последното от оня ден, като споменали и нападението над сестра ти. Момичето чуло това и се уплашило. Същата вечер, когато е пострадала сестра ти, то било нападнато от непознат, който отначало й направил добро впечатление. Срещнала го на спирката, където той я попитал дали отдавна чака трамвая. Казала му, че го изтървала за малко, и двамата се впуснали да обсъждат неуредиците на градския транспорт. Изглеждал прилично, говорел културно, дори не забелязала, че не е съвсем на себе си. Още не било твърде късно, имало хора по улиците и тя приела да повървят заедно до следващата спирка. Той й казал, че работи в телевизия. Добавил, че е фотогенична и някъде я е виждал, и тя, както си призна, решила, че това познанство може да е перспективно. Дори му дала телефона си. Всъщност именно заради това беше притеснена. По пътя той станал агресивен, тя вече забелязала, че май не е съвсем адекватен, и вече се чудела как да се отърве, когато той я дръпнал в един тъмен ъгъл и започнал да й налита. Тя твърди, че докато се отбранявала, доста добре го е изподрала…
— Така ли?! Значи следите по лицето му не са от сестра ми?
— Ще трябва да се установи от експертизата. Мария със сигурност е одраскала някого, защото открихме под ноктите й чужди епидермални клетки. Днес ще разберем, всеки момент очаквам резултатите. Но за да бъда съвсем честен, бях убеден, че белезите на Виктор са от нейните нокти. Пък и това беше най-големият ми коз! До този момент той отричаше всякакво насилие над сестра ти, твърдеше, че я изпратил, сбогували се, а пък къде си изгубил шапката, не помнел… Като му споменах, че разполагаме с такова доказателство, моментално се пречупи и направи самопризнания.
— Ама това не е ли достатъчно?! — Магдалена имаше съвсем смътна представа за работата на полицията и беше изненадана. — Нали си признава, значи е той!
— Не, Магдалена. За съжаление всяко самопризнание трябва да бъде подкрепено и с годни доказателства. Иначе и начинаещият адвокат ще го обори.
— И сега, какво? Ще го пуснете ли?
— Не веднага, но ако нямаме нещо по-сериозно срещу него, ще се наложи да го освободим. Все още не му е повдигнато обвинение от прокурора.
Николай никак не обичаше да коментира тази страна от разследването, но в случая се налагаше да признае пред това момиче, че не са си свършили така добре работата, както му се искаше. Все пак основната му цел бе да й разясни възможния риск, на който би могла да се изложи.