Третият (или Реквием за един убиец)

— Не съвсем. Можем да открием кой би могъл да я владее, но без да сме сигурни, че му е известна. Пък и от това не следва, че той е нападателят.

— И… имате ли някого предвид? — Магдалена цялата бе слух.

— Моят помощник, лейтенант Гаврилов, проучи познатите ви и ето какво откри. Юлий Костов, за когото всички негови колеги дават изключително благоприятни отзиви, сериозно се е занимавал с източни бойни изкуства. Бил е много амбициозен и добър по думите на треньора му. Александър Милев пък е бил в Япония на специализация, където според източника ни също се е интересувал от този род занимания. Дори се е явявал на състезание, което спечелил с второ място. Било е за аматьори като него, но все пак успехът му е показателен. Също е с най-добри рекомендации от познатите си.

— И… какво излиза? Че един от двамата може да е убиец? Ако не е Виктор? — Магдалена имаше чувството, че се е върнала в своя кошмар от сънищата.

Телефонът иззвъня и тя подскочи. Нервите й бяха опънати като струни. Едно е да сънува и да се събуди в безопасност, съвсем друго е да разбере, че може би в съня си е била по-близо до разрешаването на загадката. Може би наистина подсъзнанието й е забелязало нещо. Ако можеше да знае какво…

— Добре, колега. Благодаря за съдействието.

Николай свърши разговора и се замисли. Магдалена с тревога наблюдаваше лицето му, станало изведнъж хладно и някак ожесточено.

— Лоши новини ли? — осмели се да попита.

— Ще видим. Може да не са чак толкова лоши. Поне за някого. Твоят приятел Виктор може и да не е виновен. Мария е одраскала някой друг. Трябва да е имало и трети човек. Още в началото мислех, че нещо не се връзва…

— Нито Юли, нито Александър имат драскотини по лицата си! Ами защо тогава си е признал, щом не го е одраскала Мария?

— Защо ли? Навярно и той не би могъл да ти отговори на този въпрос. Май в главата му всичко, станало онази нощ, се е объркало. Алкохол, трева… И спомените му са се наложили един върху друг.

— И сега какво?

— Сега си отиваш право вкъщи и забравяш всякаква самодейност! Ясно ли ти е? — Николай съзнаваше, че е груб, но наистина искаше да я стресне, за да я накара да се пази. — Може да е някой от тия двамата, Александър или Юли, а може да е и някой, за когото изобщо не си чувала. Някой, който те наблюдава, но ти не го знаеш. Което е най-лошият вариант…

Магдалена престана да го слуша. Темата беше изчерпана. Той още нещо й говореше за риска, но тя знаеше, че нищо няма да я спре. Щом ченгетата не можеха да се доберат до убиеца с техните предписания за това какво може и какво не може, тя ще постъпва тъй, както й казва сърцето. Беше си дала дума да стигне до този, който бе посегнал на сестра й. И щеше да я удържи с цената на всичко. Капитанът нека си разследва Виктор, а тя ще се насочи към Юли и Александър. Господи, но тя ги познава толкова отдавна и винаги ги е харесвала! Нима може да се усъмни в Юли? Юли, с неговите горещи устни, очите му, които я прогаряха, прегръдката му, от която й се подкосяваха краката… Колко беше нежен с нея, и как я омагьосваше с думите си… Невъзможно! Тогава значи е Александър? Александър, който я караше да се чувства сигурна и защитена така, както само у дома се е чувствала… Александър, който владееше всяка ситуация и със спокоен, но безпрекословен глас караше всички да изпълняват волята му. Който четеше мислите и желанията й… Също невъзможно! Капитанът спомена, че може да е и някой напълно неизвестен. Някой трети. Ако за него това е най-лошият вариант, за нея е най-добрият…