Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
— Не знам още, извинявай. Ще ходя в болницата и не искам отсега да се уговаряме. Обади се по-късно да се разберем, става ли? Или аз да ти звънна?
— Добре. Само да запиша номера ти — и той й подаде книгата, за да си освободи ръцете. — Заповядай, това е за тебе. Нали говорихме оня ден и за източните философии и ти обещах да ти дам нещо да почетеш.
— А, да! Благодаря ти, че не си забравил! Готов ли си да пишеш номера ми? — и тя го издиктува. — Дай ми и твоя.
— Маги, покани Юли да влезе, не го дръж така на вратата! — обади се майка й, току-що излязла в коридора.
— Благодаря ви, госпожо Владова, отбих се само за малко, бързам за работа. Довиждане, Магдалена, ще чакам да се обадиш! — и Юли изтича надолу по стълбите. Тя го изпрати с поглед. Наистина беше хубав! Споменът за целувките му още я караше да изтръпва както онзи ден в парка. Какъв беше този нелеп сън?! Нали вече са хванали престъпника!
Тя влезе, седна в любимото си кресло и отвори книгата. Прочете оттук-оттам по нещичко, реши, че е интересна и си струва да я прегледа. Щеше поне малко да я разсее от мрачните мисли. Телефонът звънна и тя чу гласа на капитан Стоев. Искаше да я види в удобен за нея час, но възможно най-скоро.
Той обичаше много работата си, беше уважаван от колегите, които търсеха и ценяха мнението му, но днес просто не му вървеше. На няколко пъти срещна недоумяващите им погледи, когато на зададен въпрос отговаряше неточно, дори с някакви безсмислици. Мислите му отлитаха другаде и не можеше да се съсредоточи. Тя можеше в скоро време да бъде негова! Видя го в очите й, чу го в гласа й. Беше сигурен, че й е приятно с него. Усмихваше му се и го гледаше с тези нейни невероятни очи… А в тях четеше откровена покана. Но все още се боеше да се отпусне. Ситуацията я караше да бъде предпазлива, но той ще успее да я предразположи. Ще намери начин да я заведе на вилата си… Тогава тя ще отприщи това, което засега потискаше у себе си. Още съвсем малко и ще я държи в ръцете си. Ще я люлее в прегръдката си… Важното бе, че най-главното решение е намерено. Той е на верния път.
Изпитваше невероятно удоволствие, когато гледаше как действията се развиват по неговия сценарий. Беше хитър ход от негова страна да остави шапката на онзи малоумник.
Тогава беше тръгнал да я търси и изпита огромно разочарование, когато я видя в неговата компания. На всичкото отгоре оня видимо не беше напълно на себе си. Проследи ги до входа на блока, където с негодувание видя как явно подпийналият ухажор започна да става твърде нахален. Как смееше така да се отнася някой с неговата богиня?! Тя веднага отстрани от себе си натрапника, но това го направи още по-настоятелен. Налетя да я целува, а тя решително го отблъсна. Не влизаше в плановете му да се намесва, но и не можеше да стои безучастен. Сякаш всичко вътре в него се сви в една яростна топка, която със страшна сила се изтърколи в дясната му ръка, търсейки изход. Пристъпи и с един удар просна малоумника на пода. Оня не го видя, строполи се, без да разбере откъде му е дошло…
Никога няма да забрави онази подвеждаща благодарност в очите й. Качи се с нея в асансьора, за да я изпрати до дома й… И тогава там, в тясното пространство на кабинката, избухна онзи тъмен огън в кръвта му… Осъзна се едва когато тя се отпусна безжизнена в ръцете му. Стори му се, че не диша. Трябваше бързо да реши как да постъпи. Не му трябваше много време. Долу лежеше един насилник, трябваше да има и жертва. Изнесе отпуснатото й тяло от асансьора и го положи на пода. Онзи вече го нямаше. Сигурно се бе свестил и си бе тръгнал. Още по-добре, защото моментално видя шапката му. Нека докаже, че не я е нападал! Обичаше криминални романи и знаеше доста за уликите и разследването на престъпления. Всяко добро произведение от този жанр приличаше на математическа задача. Дадено. Търси се. Трябва да се докаже. Както предполагаше, ченгетата влязоха в подготвения от него капан. Нека търсят собственика на шапката!
За себе си беше сигурен. Внимаваше никъде да не оставя следи. А сега вече бе унищожил и основната улика. Рискът бе голям, но играта си струваше.
За съжаление тя бе успяла да го одраска по шията. Видя следата от ноктите й едва като се прибра вкъщи. Добре поне, че бе на място, което не се виждаше. А пък забеляза, че и оня малоумник ходи с лепенка. Дали и той не бе одраскан от нея? Щеше да е още един подарък от съдбата, която напоследък бе благосклонна и щедра към него. Трябва да използва шанса си. Останаха още две задачи за разрешаване. Двама стояха на пътя му. Онази малка измамница, която ще е добре никога да не се събужда. И един съперник, който не може да няма слабо място. Другият вече е отстранен…