Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
— Чудесно! Радвам се, че най-сетне се реши!
— Да, вече е време да поговорим. Кажи, моля те, кога ще ти е удобно.
— Ето какво ще направим. Довечера ще дойда и ще те взема от дома ти. Не възразявай! — вдигна ръка той, като видя реакцията й. — Държа да успокоя родителите ти, за да са спокойни, че си в сигурни ръце. И ще идем някъде. Знам един хубав нов ресторант близо до вас. Ще ми кажеш всичко, което те притеснява и заедно ще помислим. Съгласна ли си?
Тя кимна. Той се извини, че няма повече никакво време, повика сервитьора да уреди сметката и си тръгна.
Магдалена замислено ядеше салатата си, без да усеща вкуса й. Знаеше, че прави опасен завой. Знаеше, че връщане назад няма. Скоро щеше да настъпи решителният момент. Рискът бе огромен, но тя бе готова. Събрала бе вече сили да направи предизвикателната крачка към всеки един от двамата. Ще им разкаже какво знае. Ще ги провокира да се издадат. Иначе няма да разбере истината. Ще трябва да бъде много внимателна и да наблюдава реакциите им…
Юли я чакаше на уговореното място. Видя я още като влезе и стана да я посрещне. В заведението нямаше много хора, той бе седнал в едно странично сепаре, предразполагащо към интимност, а и музиката бе тиха и приятна. Магдалена бързо прегледа менюто и се спря на ирландско кафе, Юли избра същото и докато чакаха поръчката, двамата се умълчаха. Тя бе решила да играе вабанк, но първият въпрос приличаше на скок в студена вода.
— Юли, как ти се стори рефератът на Мария? — това си беше чист блъф. Дали щеше да се хване?
— Моля? — учудването му беше наистина непресторено.
— Сестра ми спомена, че ще ти даде да го прочетеш, или че ти го е дала… Не си спомням точно.
Магдалена не очакваше признание. Знаеше, че убиецът никога няма да си признае, че е чел работата на Мария. Дали ще успее да отличи действителното отрицание от престореното?
— Съжалявам, нищо не ми е дала. Защо питаш?
— Мисля, че убиецът си е забравил вътре календарче, на което е отбелязвал дните на нападенията си.
— Да не е онова, за което ме питаше в парка?
— Същото. И същата вечер ми го откраднаха.
— Защо ме гледаш така, Магдалена? Да не мислиш, че аз съм нахълтал в болницата и съм ти откраднал календарчето?
— То не беше мое, а на убиеца.
— И… откъде ти хрумна тази идея?
— От датите, които бяха оградени.
— Защо от тях? Разгледах го много внимателно тогава, но нищо особено не забелязах. Бяха оградени празниците… не разбирам какво те е смутило толкова.
— Юли, само помисли — никой не си отбелязва с кръгчета официалните празници! Затова пък по една странна случайност на тези дати са извършени убийствата.
— Убийствата? Но, чакай, по новините не казаха кога са били извършени…
— Капитан Стоев ми каза.
Тя не отместваше поглед от него, но реакциите му не издаваха да се чувства виновен. Или се владееше перфектно, или беше невинен. Стомахът й от известно време отново се бе свил на хладна топка. Дали несъзнателно бе забелязала нещо, или просто бе много притеснена?
— Нищо не разбирам, Магдалена. За какво е този разговор? Какви са тези въпроси? — той хвана ръката й. — Нали има задържан по случая!
— И какво от това? Аз искам да знам кой е чел реферата на Мария! Нямам ли това право?
— Съжалявам. Наистина не знам. — Той внезапно поднесе ръката й към устните си и целуна пръстите й. — Днес си толкова особена. Случило ли се е нещо?
— Не, Юли, прости ми. Не съм на себе си… — беше й толкова приятно да усеща устните му, но това я разсейваше и тя издърпа ръката си.
— Магдалена, цялата си само нерви. Бих искал да те успокоя, да разсея съмненията ти. Остави нещата на полицията, това й е работата. Виж колко бързо откриха този, който е бил със сестра ти в онази нощ. Чух, че направил самопризнания…
— Точно така! — извика Магдалена. — Решил си, че е виновен! В съня ми точно това се случваше!
— Вярваш ли на сънища?
— Доскоро не вярвах. Но напоследък сънувам толкова странни неща! Трябва да има някакво обяснение за това!
— Каза, че си ме сънувала. Как?
— Само не се обиждай, моля те. Започна много хубаво. Ти ми звънна на вратата и ме изведе. Озовахме се някъде край една река и после почна един кошмар… Виктор се давеше, а ти го натискаше. Дойде и Александър, мой познат от „Арките“. Той пък нападна мен…
— Защо да се обиждам? Напротив! Дори мисля, че това не е кошмар, а един сън с послание! Ти знаеш, че те харесвам, логично е да предположиш, че не искам друг да привлича вниманието ти. А Виктор и Александър са твои приятели, значи допускаш, че аз те ревнувам от тях. Ерго, аз си разчиствам сметките с тях в съня ти. Шегувам се, разбира се. И как свърши?