Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
— Хубаво цветенце! Защо го изхвърляш? Мария не можа да го види, ама повярвай ми, на следващия букет вече ще може да се радва!
— Дано! — усмихна й се Магдалена. — А от кого всъщност е това цвете?
— Знам ли? — повдигна рамене сестричката. — Райна санитарката го донесе отнякъде. Случайно я видях, бях тогава в бокса при сестра ти.
— Моля те, сети се! Тя каза ли нещо?
— Каза! Запомних я, защото мърмореше, че сме изпочупили вазите и ето сега тя нямало къде да сложи розата, която онзи хубав млад мъж предал за горкото момиче, тя така й викаше на Мария…
— Мъж? Хубав? Млад? — Магдалена не можа да сдържи реакцията си, моментално усети в стомаха познатата хладна топка. — Къде да я намеря? Санитарката, искам да кажа…
— Питай долу в приемното, тя там работи. Дано да е на смяна. Защо? Твой познат ли е?
— И аз това искам да разбера. Благодаря ти!
Магдалена хукна надолу по стълбите. Нямаше търпение да чака асансьора. Докато прескачаше стъпалата, се опитваше да си даде сметка защо така я развълнува това съобщение. Всеки би могъл да дойде и да донесе цвете. Какво толкова?! Но хладината под лъжичката я караше да се съмнява, че е било обикновено посещение. Дали се дължеше на изострената й чувствителност или на нещо друго, но тя моментално си представи как убиецът идва да провери състоянието на жертвата си. Райна санитарката беше на смяна и веднага с охота се впусна да й разказва за онзи мъж. Беше й направил впечатление. Описваше го като висок, добре облечен почтен млад господин, който се държал изключително мило и културно с нея, казал си името, питал за горкото момиче и много се вълнувал. Споменатото име нищо не й говореше. Магдалена успя да си състави някаква представа за мъжа. Би могъл да е и Александър, ако не беше балтонът, с който бил облечен. Юли имаше подобен балтон…
Краката на Магдалена се подкосиха.
Юли?! Не! Не можеше да е Юли!
Цялата й същност крещеше против тази мисъл. Онзи е изверг. Маниак. Сериен убиец-психопат. Онзи е чудовище, което тя се зарече да унищожи още в първия ден, когато стоеше край леглото на полуживата си сестра. Ръцете й се свиваха в юмруци всеки път, когато се сещаше за това нищожество. Искаше й се да има мъжка сила, за да го размаже. Знаеше, разбира се, че няма да има тази физическа възможност, но в представите си го подлагаше на бавна и мъчителна смърт. Той нямаше лице. Той не беше човешко същество, не заслужаваше пощада!
Но Юли?… Как би могла сега да го види в образа на Юли?! Само преди два дни беше с него в парка, погледна го с други очи и видя в него един интересен мъж. Юли бе нежен и мил с нея. Бе съзряла нещо толкова дълбоко, такава болка в очите му, когато говореше за „Песен на песните“… А признанието му? Юли я бе държал току-що в прегръдката си и тя имаше желание да забрави всичко, да усеща само свежия му дъх, ласките на ръцете му, горещите устни, които милваха кожата й, преди да се слеят с нейните. Дори Майкъл не я вълнуваше така силно, както желанието на Юли. Усещаше го като порой, който ще я залее и ще я понесе нанякъде, където няма мисъл, няма логика, някъде, където всичко е едно огромно ненаситно желание. То се изливаше от всяка негова дума, от очите му, от силните му ръце… Не и Юли, Господи!…
Познаваше го от малка. Дори в ранните си тийнейджърски години двете с Мария бяха малко влюбени в него. По-голям с осем години от тях, той винаги изглеждаше като прекрасния недостижим принц, току-що излязъл от някаква приказка. По онова време той изобщо не ги забелязваше, въпреки че винаги бе внимателен и любезен. После те двете тръгнаха с младежки компании, а той неусетно се превърна в млад, но сериозен и перспективен учен физик. А сега… Сега тя чу от него любовно признание, което я смути както никое досега. Не й беше за първи път да изслушва любовни приказки, момчетата я харесваха и кой по-директно, кой по-завоалирано й признаваше чувствата си. Но думите на Юли я разтърсиха. Бе покорена от силата на чувството му, само с последните остатъци от здравия си разум успя да се овладее. И ето че сега бе хвърлена в адски съмнения…
Магдалена бавно се върна горе при Мария. Майка й учудено я погледна. Заинтересува се къде е ходила и тя й каза, че е слизала до кафенето. Беше решила да не споделя това, което я извади от релсите. Докато нищо не е сигурно, ще й спести излишните тревоги. Ще скрие от нея притесненията си. Достатъчни са й грижите за Мария.
Няма да бърза да се обажда и на капитана за последното си разкритие. Всичко вътре в нея крещеше против това. Юли живее на горния етаж. Много е ясно, че е разбрал още същата вечер какво е сполетяло съседката му. Какво по-нормално от това, да отиде на другата сутрин да се заинтересува от състоянието й? Защо не им се е обадил ли? Но те седяха под фикуса с капитана, разговаряха, разбира се, че не би искал да ги безпокои. А и не всеки знае какво трябва да каже на близките. „Много съжалявам“ или „Моите съболезнования“ е толкова раняващо и ненужно в такава ситуация! Или пък безпомощното „Мога ли да ви помогна?“ в ситуация, когато само Бог може да помогне…