Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
Майка й искаше да поговори с лекарите и излезе от бокса. Магдалена седна до леглото на Мария, благодарна за това, че остават насаме.
— Сестричке, колко ми липсваш! — тя взе ръката й в своята, като се молеше и с надежда очакваше мига, в който пръстите на Мария ще помръднат. — Не знам какво да мисля, нито какво да правя. Объркана съм… Не исках да вярвам, че може да е някой от двамата, но ето сега май трябва… Това цвете… Санитарката описа мъжа, който питал за тебе. Прилича на Юли. Не знам защо, но веднага реших, че убиецът се е връщал да те дебне. Какво друго да помисля?! Нали два пъти направи опит да те нападне… Не може да е Юли, нали?! Кажи ми, Мари! Разказах ти за разходката с него. А сега бяхме в едно кафене в центъра. Той ми каза… Мари, не ми се сърди, знам, че е отвратително да се държа така… Но нищо не мога да направя със себе си, Мари! Каза ми думи, които като че ли ме хипнотизираха… Имах чувството, че ще умра в прегръдката му… Исках времето да спре, докато той ме целува. Забравих, че трябва да го подозирам, забравих всичко. Моля те, Мари, събуди се! Моля те, сестричке! Имам нужда от подкрепата ти. Искам да чуя гласа ти, да ми кажеш, че си ми простила за онова скарване. Пак ти казвам… Не можеш да си представиш колко съжалявам! Нарекох те мое копие, но никога не съм го мислила! Виновна съм пред тебе, Мари… и ще изкупя вината си. Ще видиш. Не искам да е някой от двамата — нито Юли, нито Алекс… Ти знаеш кой е, нали? Дай някакъв знак… кажи ми… Как да го разбера? Ще трябва да се доближа до тях. Само така ще разкрия истината… Но ми е много трудно, Мари. Харесвам ги… Дори не знам кой от тях харесвам повече…
Майка й се върна, като с нея дойде и баща й. Той щеше да остане през нощта — продължаваха да се редуват край леглото на Мария. Магдалена прегърна майка си и се постара да я убеди колко добре изглежда вече сестра й и как вярва, че скоро ще се върне при тях. Трябваше да съобщи на родителите си поредното решение, което капитанът навярно би оценил като безумно рисковано и да подготви почвата.
— Татенце, нали помниш Алекс?
— Дето вчера се обади, че си с него в „Арките“ и после те доведе ли?
— Същият. Тази вечер излизам с него.
— Маги, не мисля, че е разумно!
— Къде ще ходите? — намеси се разтревожена и майка й.
— Моля ви, не се безпокойте! Няма да ходя далече, няма да закъснявам, няма да има никаква причина да се вълнувате! Пък и нали в полицията вече има задържан!…
С още малко усилия и непреклонност от нейна страна тя успя да ги придума и те доста неохотно, но приеха решението й да излезе с Алекс. Разбираше тревогата им, но нямаше намерение да се отказва от предизвикателството, което бе приела.
През последните дни Ценко се бе отдал на слухтене и наблюдения. Той искаше да узнае повече за това, на което стана свидетел. Какво беше учудването му, когато на следващия ден след онази зловеща нощ видя същото момиче живо и здраво да се прибира в къщи. Той се позавъртя няколко пъти из околните магазини и заведения, подслуша разговори, подпита познатите продавачи и разбра, че нападнатата млада жена все още се намира в болница и не се знае дали ще оживее. Другата, която приличаше на нея като две капки вода, се оказа нейна сестра близначка. Ценко я следваше отдалече и много искаше да види усмивка на измореното й лице. Тя му харесваше. Беше му жал за нея. Знаеше колко се измъчва за сестра си, тъй като и той имаше братче, за което мислеше всяка вечер.
Веднъж я видя да се прибира с онзи мъж. Ценко отдавна правеше опити да научи повече за него. Няколко пъти успя да повърви подире му, забеляза, че следи близначката, и се уплаши. Изпитваше угризения, че е единственият, който знае истината, а го е страх да я разкаже. Когато една вечер видя момичето заедно с онзи, разбра, че тя е в голяма опасност. Виждаше, че мъжът търси начин да се сближи с нея, а тя от своя страна май също го харесваше. Упрекваше се, че заради неговото малодушие може да пострада още някой. Колеба се доста, но най-накрая реши, че трябва да я предупреди. Пък тя ако иска да го слуша.
Докато я чакаше да се прибере, реши да се опита да припечели малко пари. Сложи в джоба си дрънкулките от намерената кутия и тръгна да си търси късмета. Предпочиташе възрастните дами, те бяха по-добросърдечни и поне не го ругаеха. Ценко се повъртя по улицата, надникна в барчето отсреща, нареди се на опашката в магазина, без да има намерение да купува, и си хареса една стара жена. Тя купи няколко дребни неща, между които и шоколад. Може би има внуче, реши Ценко. Измъкна се навън и я причака. Когато тя излезе, се приближи и с мила усмивка я попита не желае ли госпожата едно хубаво уникално бижу. Тя се спря и го погледна. Той държеше в шепата си няколко обеци. В очите на жената Ценко видя искрица, каквато бе виждал някога и у своята баба, когато още не беше толкова болна.