Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
— Разбира се, че й се събра твърде много. — Ив отново изпита чувство на вина заради онова, което беше причинила на приятелката си. — Но всичко свърши благополучно.
— Благодарение на теб — настоя Леонардо. — Ти й повярва и направи всичко, за да я спасиш. А сега те моля да й направиш още една услуга, защото знам, че искрено я обичаш.
Ив присви очи.
— Притискаш ме до стената с ласкателства, а?
Дизайнерът широко се усмихна.
— Точно това искам.
— Идеята е моя — намеси се музикантът. — Леонардо дълго се колеба преди да го накараме да разговаря с теб. Не искаше да се възползва от приятелството ти и от положението ти.
— От длъжността ми в полицията ли?
— Не. — Джес се усмихна, очевидно бе отгатнал чувствата й. — От положението ти като съпруга на Рурк. — Помисли си: „О, това не ще ти се поправи, скъпа. Предпочиташ да те ценят заради самата теб.“ — Съпругът ти е много влиятелен човек, Далас.
— Отлично знам какво представлява Рурк — заяви тя, макар че не казваше истината. Нямаше никаква представа за финансовото му положение, нито за деловите среди, в които той се движеше. И не желаеше да научи подробностите. — Какво искате от него?
— Да организира тържество — избърбори дизайнерът.
— Моля?
— Тържество в чест на Мейвис.
— Страхотно парти — намеси се Джес и се ухили.
— Истинско светско събитие — поправи го Леонардо и му хвърли предупредителен поглед. — Образно казано, нещо като сцена, на която Мейвис ще се запознае с влиятелни хора и ще ги покори с гласа си. Не съм й казал нищо, защото се страхувах, че ще ни откажеш. Но само си представи кого може да покани Рурк… — Той замълча, смутен от втренчения й поглед. — Ами… съпругът ти познава разни хора…
— Хора, които купуват дискове със забавна музика, посещават най-модните клубове… — Джес прелъстително й се усмихна, очевидно не беше ни най-малко притеснен. — Изпи ли виното си? Искаш ли още?
Младата жена остави чашата, от която беше изпила само една-две глътки. Втренчи се в усмихнатите лица на неканените гости и се запита дали не й готвят някакъв капан.
— Само това ли е?
— Ами… — В очите на Леонардо проблесна надежда. — Бихме искали да пуснем демонстрационния диск по време на празненството, а Мейвис ще пее и на живо. Готов съм да поема всички разноски по организирането.
— Знаеш, че парите не са проблем. — Тя се замисли и забарабани с пръсти по страничната облегалка на креслото. — Ще разговарям с Рурк и ще ви се обадя. Предполагам, че искате празненството да се състои колкото е възможно най-скоро.
— Точно така.
— Ще ви се обадя — повтори тя и стана.
— Благодаря ти, Далас. — Дизайнерът се приведе и я целуна по бузата. — А сега ще освободим терена.
— Гарантирам ти, че Мейвис ще се прочуе — намеси се Джес. — Само че й трябва малко реклама. — Извади някакъв диск от джоба си и й го подаде. — Това е копие от демонстрационната касета. — А мислено добави: „Специално копие, предназначено само за теб.“ — Прослушай го. Може би ще ти хареса.
Младата жена се усмихна при мисълта за приятелката си.
— Непременно.
Ив се качи в апартамента си на горния етажи програмира автоготвача. След малко получи чиния с макарони, полети със сос от градински домати, ухаещ на различни подправки. Все още не можеше да се начуди откъде Рурк се снабдява с такива деликатеси. Докато се хранеше, напълни ваната с гореща вода, поколеба се и хвърли шепа ароматни соли от кутийката, която Рурк й беше купил от Париж. Уханието им й напомни за романтиката на медения й месец. Тя се отпусна във ваната, която беше с размерите на неголямо езеро и блажено въздъхна. Реши да си отпочине напълно, сетне да обмисли бъдещите си планове. Отвори контролното табло в стената. Предварително беше заредила диска във видеото и беше включила монитора в банята.
Отново се отпусна в горещата, ароматна вода, посегна към чашата великолепно вино, поставена на масичката до ваната и поклати глава. По дяволите, какво правеше тук? Как се бе озовала сред този лукс? Ив Далас, полицейската служителка, която беше изградила кариерата си, благодарение на собствените си усилия, оставяйки в миналото безименното момиченце, открито на една задна уличка. Само допреди година кошмарните сънища продължаваха да я измъчват, тя предпочиташе да бяга от откъслечните спомени, които я ужасяваха. Работата й беше да отмъщава заради мъртвите, благодарение на работата си успяваше да запази разсъдъка си и да оцелее. И това й беше достатъчно. Или поне си внушаваше, че й е достатъчно.