Една нощ през самотния октомври [bg]

Викарият повтори думата и правоъгълникът се оформи изцяло.

Сякаш в отговор, сред припяващите гласове оттатък дочух възгласа: „Я-а! Шуб-Нигурат!“ Малко по-напред от мен Грималкин бе застанала на крака, напълно неподвижно.

Викарият се обърна и вместо да продължи церемонията, бавно тръгна към белия плат, върху който бе жертвения кинжал. Иконата на Алхазред зад гърба му също бе започнала да свети. Той коленичи, взе ножа и го целуна. После се изправи и се обърна към олтара. Текела все още беше на рамото му.

Тогава, вдясно от мен, отвъд Джак и Графа, чух шум. Приближаваше друга тъмна сянка.

Викарият бе направил само една крачка, когато голям сив вълк се втурна покрай огъня към олтара. Лари Талбът изглежда бе успял да овладее лудостта.

Той стисна момичето за рамото със зъби, свлече го от олтара и започна да го тегли към мястото, от където бе дошъл с бързите, умели движения, които вече бях виждал.

Тогава отекна изстрел. Лари се олюля и високо на лявото му рамо се появи тъмно петно, което бързо нарастваше. В ръката на викария видях димящ револвер. Лари продължи веднага и викарият стреля пак.

Този път кръв се появи на главата му. Той простена и изпусна Линет от устата си, свлече се на земята и отблясъците от огъня и сенките заплуваха над него. Припяването продължаваше. Я-а! Шуб-Нигурат! — на фона на причудлива музика. Викарият натисна спусъка отново. Чу се щракане, но не изстрел. Той го приближи до себе си и завъртя барабана. Изведнъж оръжието изтрещя й куршумът вдигна прахоляк край южната страна на олтара. Викарият го захвърли ядосано. Изглежда бе отлял само три куршума. Домашно направено куршуми.

— Занесете я обратно на олтара — заповяда викарият.

Морис и МакКаб веднага напуснаха местата си и закрачиха към безжизненото момиче. Хълбоците на Лари все още се издигаха и отпускаха тежко, но очите му бяха затворени. Главата, гърдите, раменете му бяха облени в кръв.

— Спрете! — извика Графа. — Забранено е на играчите да местят жертвата, след като церемонията е започнала!

Викарият се втренчи в него. Морис и МакКаб спряха и започнаха да гледат ту единия, ту другия.

— За първи път чувам подобно нещо — отвърна викарият.

— Това е част от традицията — намеси се Джак. — Жертвата винаги трябва да има възможност за спасение… дори и толкова малка. Може да се отдалечи, доколкото успее, ваше право е да я спрете. Но мястото, където падне, става олтар. Постъпите ли иначе, ще нарушите схемата, която сме създали. Последствията може да са катастрофални.

Викарият се замисли за миг, след което каза:

— Не ви вярвам. Вие сте по-малко от нас. Блъфирате, за да ме затрудните. Морис, МакКаб, върнете я на олтара!

Те тръгнаха и тогава Графа направи крачка напред.

— В подобни случаи — каза той, — на противниците се разрешава да предотвратят оскверняването.