Една нощ през самотния октомври [bg]

Той се обърна и излезе през вратата. Големия детектив веднага застана до нея и погледна навън, без съмнение, за да се увери, че викарият наистина си е отишъл. Преди обаче и аз да успея да го последвам по същия начин, детективът я затръшна докрай.

Обърна се към мен и ме изгледа.

— Смрък — каза той след малко с нормалния си глас, — можеш да благодариш на съдбата, че имам добър бинокъл и че напоследък го използвам често. Ти си много необикновено същество — продължи Големия детектив. — За първи път те видях в Сохо, когато помагах на мои приятели от Скотланд Ярд в разследването на поредица много необикновени убийства. След това многократно те срещах сред присъстващите на някои, колкото странни, толкова и интригуващи ситуации. Всъщност мога да кажа, че твоето присъствие е нещо като общ знаменател на всички чудати събития в района. Отдавна мина етапът, на който без риск бих могъл да приема всичко това за чисто съвпадение.

Седнах на земята и почесах лявото си ухо със задната лапа.

— Този номер няма да мине пред мен, Смрък. Знам, че ти не си най-обикновено глупаво куче, с интелигентност под нивото на човешката. Научих доста за събитията на това място през този месец, а също и за хората, участващи в онова, което, струва ми се, наричате „Играта“.

Престанах да се чеша, за да разгледам лицето му.

— Разговарях както с пияния руснак, така и с объркания уелсец. Това стана една вечер, когато излизаха от кръчмата, за да се приберат у дома, а аз бях маскиран като безобиден амбулантен търговец. Разговарях и с циганите, със съседите ти, с всички главни действащи лица в този предстоящ метафизичен конфликт — да, знам, че е такъв — и успях да забележа много неща, които рисуват в представите ми тъмна картина.

Прозинах се по невъзпитания начин, до който кучетата понякога прибягват. Той се усмихна.

— Няма да мине, Смрък. Сигурен съм, че разбираш всяка моя дума и освен това, че ти е любопитно да научиш, докъде се простират познанията ми за церемонията, която ще се състои на празника на Вси светии, и какви са намеренията ми, свързани с нея.

Замълча и двамата се изгледахме продължително. Той не издаваше нищо, дори на ниво миризма.

— Така че според мен е дошло време за един израз на добра воля — каза той накрая. — Освен факта, че може би те спасих от явна смърт, бих искал да кажа още някои неща и да науча други, и съм уверен, че от това ти ще спечелиш, колкото и аз. Ако бъдеш така добър да потвърдиш, че си разбрал думите ми, ще продължа.

Погледнах встрани. Очаквах това още от момента, в който се обърна към мен по рационален начин. Все още не бях решил какъв трябва да е отговорът ми, когато поиска от мен да му покажа доверие и добра воля, защото всъщност нещата опираха до това… Доверие в професионалната му почтеност, макар и да бях сигурен, че няма да одобри дейността ни и не знаех към какво е лоялен преди всичко — към закона или към справедливостта; освен това никак не бях сигурен, че си дава сметка какъв е залогът. Но въпреки всичко исках да знам какво е успял да научи и какви са намеренията му, а и много добре знаех, че след това няма как да докаже твърденията си по отношение на мен, дори и да дам потвърждението, което искаше.