Именникът на българските князе
- Автор: Чурешки Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Именникът на българските князе». Краткое содержание книги:
Глава V. Именникът на българските владетели — документ от славянската традиция
В „Обзоръ Хронографов руской редакции“ на Андрей Попов са представени родословията на четири владетелски славянски дома — руския, българския, сръбския и полския.
Руската княжеска генеалогия е построена според данните в „Степенната книга“. Логиката на при нейното подреждане е същата, както и при полско-чешката владетелска схема. За естеството на интересуващата ни тема подбираме публикуваните сведения на стр. 259–260 от втората част на „Обзора“. Поради стремеж към краткост тук е представено само началото и някои особености на руската „Степенна книга“:
1. Княжение великаго князя Владимера
2. Ярослав, Владимерович.
По-нататък руските князе са представени по традиционния им ред, в който синът носи името на бащата. В съществуващата обилна историческа литература за ранната руска история пълният списък на руските князе не само че е разработен, но е снабден и със справочен апарат. Затова на малкото страници в текста не е нужно да бъде проследявано цялото руско родословие. Списъкът на руските владетели не внася нищо ново, което да даде храна за различни възгледи от досега действащата представа в науката за руските летописи.
Общото между Именника и руската Степенна книга на владетелите, както и сведенията от Повесть временных леть, е използваната дума „княжение“. Тя притежва същия смисъл както и в списъка на българските князе и означава „царство“, „държава“ и „владение“. Общата политическа терминология в Степенната книга и Именника навежда на мисълта за влияние и дори единосъщност на политическите процеси за българи и славяни през Ранното средновековие, почти до Покръстването през IX в.
Петнадесетата степен от руския документ съобщава за Новгородските еретици, острова на дивите хора, Мидийските места и новооткритата Америка (към датата на съставяне на Хронографа). Важното за разчитането на Именника в податката на Степенната книга е известието за Новгородските предания, което свързва руската летопис с Именника заради рубриката на Гостун и казаното в Повесть временных леть. Според епическите предания българите слизат от северните части на Източна Европа, а от друга страна достигналите до наше време названия на местности, лични имена и някои други названия в местностите около Новгород поразително приличат на имената, разпространени сред балканските славяни.
Много важни исторически сведения за проучването на българското минало, макар и като разпръснати податки, донасят свитъците от Погодиновското хранилище. Както е известно единият от преписите на Именника е намерен там, което означава, че погодиновските ръкописи са присъщата библиографска среда на Именника.
Например Хронограф № 1465, който е близък по дух и съдържание до Хронографите от първа редакция. От значение за текста е да бъде споменато, че списъците в него са събирани в Новгород. Книгата е разделена на 35 глави. Според подборката на Андрей Попов като впечатляващи пасажи могат да бъдат отделени следните известия:
Глава 6 разказва за Вавилонските и Персийските царе и освобождението на евреите (Жидове) от Вавилон.
Глава 11 отбелязва Новгородското предание, което свързва времето на цар Константин Велики с историята на града. Става въпрос за преданието относно „белия клобук“ (калугерска шапка). Текстът на Хронографа е интересен заради двойното му засичане с текста на Именника и успоредиците с Българския апокрифен летопис, отговарящ по дух и текстова постройка на Именника. Епохата на император Константин Велики е приета за ключова не само в текста на Апокрифния летопис от XI в., но и от руския Хронограф, свързващ издигането на Новгород с управлението на първия византийски император.
Глава 18. Тук са описани събитията, свързани със Седмия Вселенски събор. За българската история Седмия Вселенски събор е от изключителна важност. На него се разисква въпроса за иконопочитанието и се създава текст за иконите и смисъла на тяхното присъствие в православното вероизповедание, обредност и богослужение. Наред с вселенските въпроси на вярата на Седмия вселенски събор се споменава и за българското Покръстване.
Глава 19. Вероятно тази глава е най-интересна и най-важна от всички останали. Тя засяга философията на руските самодръжци, разказва за значимите събития на „преложение книгъ“ от гръцки език и за образуването на Новгород. Изразът, използван за да се означи раждането на града предизвиква внимание. Руският автор на Хронографа казва така: „за зачатии Новгородцком иже преже именовася Словенскъ великий“. Повторението със сведението относно управлението на Гостомысл, който е и Гостун от Именника, покзава силната връзка между ранната българска и руска история.