Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Всичко това не улесняваше много Лудвиг Ског. Как да проектира електростанция, без да знае честотата на тока? Някои турбогенератори работят с честота 60 херца при 3 600 оборота в минута. Други дават честота от 120 херца и се въртят два пъти по-бързо. Ако обаче се използва честота 240 херца, оборотите трябва да се намалят до 720 в минута. Различните честоти дават различни обороти, а никой е още не може да предскаже какви ще са оборотите на помпите. Ског имаше голям опит с електростанциите. Той беше вторият партньор на чикагската инженерна фирма „Сарджънт и Лънди“ — една от най-големите в строителството на парни електростанции в страната. Кариерата на Ског беше типичен пример за преуспял емигрант. Роден в малко норвежко рибарско селце под Полярния кръг, той завършва Техническия институт в Трондхайм. През 1909 г. тръгва заедно със свой приятел за Ню Йорк със сто долара в джоба и жадни за знания очи. Зърва за първи път нюйоркското пристанище на празника Лейбър Дей и до днес си спомняше това като „най-красивата вечер в моя живот“. В Чикаго си намира квартира за пет долара седмично и започва да търси работа. Накрая прочита една обява: „«Сарджънт и Лънди» търсят технически чертожник. Заплащане — 15 долара на седмица“.
Тридесет и три години по-късно Лудвиг Ског беше известен инженер, партньор на сериозна фирма и проектант на модернизирани електростанции за разрушителите на флота. Той беше толкова зает с военни поръчки, че Ал Бейкър трябваше да изхаби много нерви, за да го убеди да изостави всичко и да се присъедини към „Келекс“ като прост инженер. Главният инженер на „Келекс“, Ал Бейкър, познаваше Лудвиг Ског отдавна, още от времето, когато двамата работеха заедно за „Сарджънт и Лънди“. През Депресията компанията преживяла тежки времена, много от нейните служители били уволнени, а инженерите и чертожниците, поради липса на работа, често играели пинг-понг на чертожните маси. През 1934 г. президентът на компанията „Келог“, Морис Келог, се обадил на „Сарджънт и Лънди“ и им доверил, че много се нуждае от добър инженер за Ню Йорк. Чикагската фирма предложила най-напред Ског. Той обаче не можел да приеме предложението и ги насочил към Ал Бейкър, който бил нает от „Келог“ и се преместил в Ню Йорк.
Когато възникна въпросът за построяване на необичайната електростанция за К–25, Бейкър веднага си спомни за своя стар колега.
— Ако въобще някой може да построи тази електростанция — каза той на Кийт, — това е само Лудвиг Ског.
Бейкър взе влака за Чикаго и се появи в „Сарджънт и Лънди“ още в 10 часа сутринта.
— Лудвиг, искам да дойдеш при мен в Ню Йорк. Аз съм натоварен със строежа на изключително важен завод за правителството. Не мога да ти кажа нищо повече, защото е секретно, но те уверявам, че става дума за нещо жизненоважно.
Ског поклати глава.
— Знаеш, че ръководя тук цялата компания, а освен това работя по разрушителите за флота с „Гибс и Кокс“.
— Знам, но нашият проект е още по-важен. Виж какво, Лудвиг, ако успеем да проектираме този завод и го накараме да работи поне петдесет дни, ще спечелим войната!
Едрото усмихнато лице на Ског стана сериозно.
— Остави ме да си помисля.
— Ще се върна следобед, Лудвиг, но искам да си готов с отговора!
Това беше трудно решение за Ског — да напусне партньора си и да се отправи към неизвестно поръчение. Бившият норвежки емигрант бе баща на две американски момчета, които бяха мобилизирани — едното във флота, а другото — във въздушните сили, и очакваха всеки момент да бъдат изпратени на бойното поле. Това натежа.
Ског се обади на жена си и описа разговора с Бейкър.
— Наистина ли каза, че можем да спечелим войната?
Тя също беше норвежка и имаше роднини в окупираната от нацистите родина.
Когато Бейкър се появи след два часа, Лудвиг Ског му стисна ръката.
— Идвам с тебе, Ал. Не ми казвай нищо повече — няма нужда да знам. Преди да тръгнем за Ню Йорк, жена ми и аз искаме да посетим нашия син. Той е мичман и скоро заминава с бойна задача в морето…
На конференцията в кабинета на Кийт, почти месец след пристигането му в Ню Йорк, Лудвиг Ског все още нищо не беше чувал за атомната бомба. Знаеше само, че трябва да построи най-голямата парна електростанция в света по неясните спецификации на Кийт, Бейкър и доктор Бенедикт.
— Докато не построим проклетия К–25, няма да знаем точно каква честота на тока ни трябва — му каза Кийт. — Не можем да чакаме, Лудвиг. Какво ще кажеш, ако построим електростанция не с един, а с четири или пет различни цикъла? Може ли да се направи такова нещо?