Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Ског зяпна от учудване. Все едно да поискаш от обущар да направи чифт обувки, които да стават едновременно на всички размери крака!
— Не съм чувал такова нещо — вероятно никога не е правено — отговори Ског.
Неочакваното предизвикателство обаче го стимулира.
— Различни честоти от една електростанция — възкликна той, — доста странно, но в края на краищата… не е невъзможно.
Той бързо сметна нещо наум.
— Господа, надявам се че разбирате какво значи това в екипировка и пари?…
Кийт го прекъсна.
— За да подкарате тази електростанция, ще разполагате с всичко необходимо. Кажете му, подполковник, прав ли съм?
Подполковник Джеймс Стауърс, представител на отдел „Манхатън“ при „Келекс“, се съгласи веднага.
— Можете да поръчате всеки котел, всяка турбина, всичко, което пожелаете. Ще уредим да получите най-висок приоритет от Съвета по военното производство. А за парите не се безпокойте!
Лудвиг Ског наистина получи право да действа, както пожелае. Той направи проекта заедно със „Сарджънт и Лънди“ и организира малка група инженери. През седмицата работеше в „Улуърт Билдинг“ в Ню Йорк, а през почивните дни — в Чикаго. Избираше си турбините и другата екипировка из цялата страна, независимо дали вече са поръчани от други военни проекти. Всичко му се предоставяше начаса с посредничеството на отдел „Манхатън“. Така той се снабди с турбини от „Алис-Чалмърс“, „Дженерал Електрик“ и „Уестингхаус“, които се строяха за други клиенти. Генерал Гроувс имаше грижата нищо да не му се отказва.
На 31 май 1943 г. в Оук Ридж пристигнаха първите землемери. Недалеч от избраното място вече се работеше върху работническото градче и електромагнитната инсталация. Два дни по-късно пристигнаха и инженерите на строителната компания „Джоунс“. Строежът започна на изолирана площадка край река Клинч, отдалечена на 11 км от железопътната линия. До площадката имаше само две тесни чакълести шосета. Пропусквателната способност на единия път беше ограничена от капацитета на ръчния ферибот — две пътнически коли; а на другия — от еднопосочен мост, който можеше да понесе товар от 8 тона. Липсваха електричество и телефони.
Скоро работната сила нарасна до 5 600 души, работещи на смени по 10 часа. Полагането на основите за котлите срещна трудности поради топографията на терена и трескавото темпо на работа. Накрая решиха да закопаят на дълбочина 10 метра в глинестата почва 40 кесона, запълнени с бетон. След това компанията „Джоунс“ успя да издигне с невероятна бързина тухлено-стоманеното здание на електростанцията.
На 1 март 1944 г., само девет месеца след започването на строежа, първият котел даде пара. Това беше по-добро дори от нереалистично краткия пусков срок, даден от Гроувс — 17 март. Шест седмици по-късно трите котела даваха по 340 тона пара на час с температура 510° С. Те захранваха турбини с мощност от 1 500 до 35 000 киловата. Общата мощност на станцията достигаше 230 000 киловата — огромна стойност за времето.
Електростанцията беше построена за рекордно късо време, а цената й възлизаше на 34 милиона долара. За да намали риска от саботажи, Ског беше прекарал кабелите между електростанцията и площадката на бъдещия завод под земята. Той беше горд с постигнатото — първата станция в света, която дава ток с пет различни честоти. С това беше осигурено електрозахранването на газово-дифузионния завод за производство на разпадащ се материал за атомната бомба. За жалост, все още не беше ясно дали проблематичният К–25 някога ще бъде построен.
21.
Младата физичка мисис Елки Шазкин пристигна в Колумбийския университет една събота на март 1943 г., за да съобщи на доктор Франсис Слак, че за жалост не може да приеме предлаганата й работа. Нейният мъж току-що беше получил повиквателна и тя искаше да е напълно свободна, за да го придружи до местоназначението му. Доктор Слак й предлагаше някаква секретна работа с много извънредни часове и тя беше решила да откаже.
Професорът беше разочарован, но прояви разбиране.
— Къде работи съпругът ви? — попита той.
— В списание „Хаус Бютифул“.
— А, значи писател.
— О, не. Ръководи издателското производство. Той е специалист в полиграфията, завършил е…
— Полиграфия! Полиграфия ли казахте? — Слак буквално скочи от Стола си.
Доста изненадана, младата жена кимна.
— Да, да. Той завърши полиграфия в института „Карнеги“, докато изследвах там физика.
Слак беше много възбуден.
— Къде е съпругът ви сега?