Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Хиеро не срещна никого в тясното и малко посещавано коридорче. Непрекъснато опипваше менталното поле на Нечестивия и беше сигурен, че наблизо нямаше нито един човек. Но въпреки това той нервничеше. Появи се чувство, че от някой е открит. Забърза, почти се затича. Макар едва ли някой в Манун подозираше за бягството му, но неприятното усещане, че го следят не изчезна.
Подът на извиващия се коридор бе напукан, по грубите каменни стени водни капки се стичаха надолу, а лампи се срещаха рядко. Той водеше към отдавна неизползуван изход, който в далечното минало е бил предназначен за бягство от обсадената крепост. За него — бе му подсказал умиращият мозък — знаят малко хора и не се охранява.
Коридорът започна да се изкачва нагоре. Подът бе затрупан с купчини каменни и тухлени парчетии. Хиеро се спъна и забави ход. Спря се. Зад него се чу шум, сякаш предизвикан от падащи камъни. Свещеникът отново провери целия ментален диапазон, но не откри нищо. Реши, че е някоя мишка или друго малко животно и продължи пътя си. Досега нито един човек не бе открил бягството му — в това нямаше никакво съмнение.
Коридорът стана още по-стръмен, а едно неясно петно в далечината предвещаваше края му. Хиеро малко се отпусна и успокои дишането си. От непрекъснатото телепатично усилие бе започнал да се уморява и то повече отколкото от физически усилия.
Хиеро мина под поредния мъждукащ светилник и навлезе в тъмнината. Внезапно се раздаде шум зад него. Свещеникът рязко се обърна и едновременно извади тежкия си меч. В бледата светлина видя масивен силует, който сякаш изпълваше тунела и летеше напред с огромна скорост. Като разбра, че е открито, чудовището издаде пронизителен вопъл и се хвърли напред.
Беше Чи-Чук! По някакъв начин гигантският Ревльовец бе открил бягството му и го преследваше. Свещеникът контролираше мислите на хората от братството, но бе забравил, че Нечестивият има слуги и съюзници с друг ментален диапазон! Но нямаше време да се оплаква от невнимателността си. Мъждукащата светлина на лампата на тавана падна право на лемута и Хиеро видя блясъка на стоманеното острие в ръката му. После човекът стремително атакува.
Прехвърли меча в лявата си ръка, рязко се наведе, сграбчи голям камък и с всички сили го захвърли право в озъбената паст на чудовището. Парчето варовик се тресна в устата му и нараненият лемут залитна назад и размята из въздуха свободната си ръка. Разтърсващият коридора див боен вик се смени с писъка на зашеметеното от болка животно.
Хиеро извади кинжала си, стисна го с дясната си ръка, а лявата с меча изпъна напред и се нахвърли на врага. Чи-Чук се опита да вдигне оръжието си, но свещеникът отрази удара с кинжала си и същевременно тежкият му меч потъна в ужасното окървавено лице. Нямаше жалост в душата му — както нямаше съмнение, каква ще бъде съдбата му, ако не улучи.
Когато човекът издърпа обратно оръжието си, се раздаде джвакащ звук. Колената на чудовището се прегънаха и огромното му тяло полетя напред. Хиеро се притисна до стената и лемута рухна право в краката му.
Наоколо се възцари тишина, която се нарушаваше само от дишането на свещеника. Затвори очи и се опита да улови някакъв сигнал за тревога. Но всичко беше спокойно. Мислите на хората в крепостта бяха заети само с всекидневните работи. З’дан в стаята си продължаваше да спи под въздействието на наркотика и в мозъка му танцуваха чудовищни видения. Очевидно, от този отдалечен тунел не бе стигнал нито звук или мисъл до централната част на Манун.
Хиеро се наведе над трупа и изтри оръжието си о калната козина на лемута. Стоеше, гледаше на сгърченото от предсмъртните мъки тяло и почиваше след страшното напрежение на схватката.
— Бедни мой, Чи-Чук — зареди на глас свещеникът, — Бедни мой, глупав Чи-Чук! Ако порядъчни хора те бяха възпитавали, ти сигурно нямаше да бъдеш този вонящ людоед, рожба на нощните ужаси, а съвсем друго същество!
От състрадание към нещастната съдба на Чи-Чук, той произнесе кратка молитва и продължи пътя си. Скоро усети свеж вятър да докосва лицето му и ускори крачки. Но мина доста много време, преди да стигне изхода и да се изкатери по стръмния скат в края на тунела. Краката му трепериха, умората му бе така силна, че усещаше, как в схватката с лемута е изгубил цяла година от живота си.
Запасният изход на крепостта нямаше врата. В края тунелът правеше два пъти зиг-заг и завършваше с такава тясна цепнатина, че свещеникът с труд се измъкна навън. Внимателно се огледа на всички страни. Трябваше да прикрие с длан отвикналите от нормалната дневна светлина очи. Слънцето залязваше. Намираше се на склона на скалист масив доста високо над залива, в който се намираше пристанището на Нечестивия. На вълните се поклащаха няколко съда, в това число и тясното черно корабче, доставило го на острова.