Третата ръка на Бога

— Хей, Джери — извика някой откъм общото помещение. — Десет и едно на жена ти. — Беше полицейският код, означаващ „обади се вкъщи“.

Байндър се обърна.

— Винаги й давам десетка, Манкузо — отвърна той. — А на нея й се иска да е с един път по-малко.

— Хайде, хайде — смръщи се О’Донован. — Имаме дами тук.

Франк Манкузо застана на прага до Байндър. Беше строен тридесетгодишен мъж със северноиталиански произход. Имаше руса коса, добре поддържани мустаци и усмивка, която при разпити винаги го представяше като „доброто ченге“.

— Не се притеснявай, О-Ди — каза Манкузо. — Лу е в Мартиника или там някъде.

Лейтенантът беше в отпуск, а този факт винаги служеше като разрешение за просташки изказвания.

— И не я наричай Лу — предупреди О’Донован и размаха пръст. — Не помниш ли какво стана последния път?

— Да бе! — Манкузо придоби изплашено изражение, когато си спомни гафа.

— Никога няма да станеш сержант — каза му Байндър и се отдалечи, за да се обади по телефона.

— Хей, серж — появи се Тим Грифин на вратата. Едър ирландец, емигрирал отдавна в Бостън, с бялата си коса и розово лице, той би могъл да се пенсионира и да си живее добре, като играе роля на ченге в местните сапунени опери. Грифин вече беше отслужил двадесет и пет години, но работата му харесваше. — Какво става със случая на брадатия? — По шифъра на ПУНИ „брадат“ означаваше евреин.

— Кой брадат? — попита нетърпеливо О’Донован. В участъка на управлението влизаше и кварталът на бижутерите. Имаха петдесет случая, които могат да попаднат в тази категория.

— На Брадатия — обясни Гриф. — Бомбаджията.

— Едва сме го започнали.

— Какво казаха патолозите? — попита Манкузо.

— Че е имало шрапнелни рани, фатално налягане, обикновените глупости — отговори О’Донован. — Бомбаджията даже не е останал цял, но докторите са намерили няколко шрапнела в части от тялото му. Също и от момичето. Видя ли го?

Манкузо сбърчи нос. Не му се искаше да си спомня онова, което беше видял.

— Ами лабораторните изследвания?

— ФБР взеха повечето веществени улики. От отдела по пожари и експлозии искаха да се заемат, обаче федералните си имат собствени лаборатории. Дойде онзи техен човек от „Редстоун“. Нашите не могат да се мерят с тях — сви рамене О’Донован.

— Да — съгласи се Грифин с цинизма на ветеран. — Даже не знам как онези от борба с тероризма ни позволиха да докоснем терена.

— Районът е наш, значи случаят е наш — каза О’Донован.

— Не — поправи го Манкузо. — На Седемнадесети участък е.

— Засега аз ръководя и онзи участък, така че случаят е наш.

— Късметлии сме — каза Грифин. — А ти документира ли онзи изгорял зъб?

— Какъв зъб? — попита невинно О’Донован.