Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Баща му никога не успя да се отърве от униформата. Семейството на О’Донован не можеше да се похвали с това, че членовете му си държат езика зад зъбите.
Но може би първата крачка на О’Донован към целевия екип за борба с тероризма е била успешна…
Той се намираше в Седемнадесети участък и преглеждаше докладите на предишната смяна, когато му се обадиха. Един униформен полицай, патрулиращ на Второ авеню, чул експлозията, веднага пристигнал на място и задъхано се обади в участъка си. О’Донован веднага звънна в детективското бюро на собствения си участък, че тръгва нататък. Подкара колата си в обратна посока по Второ авеню. Байндър и Манкузо едва не се блъснаха в него, когато двете коли се срещнаха пред номер 800. Цивилни хора по сака или само по ризи държаха кърпи върху устите си, докато изскачаха от входа на небостъргача.
— Франк — извика О’Донован на Манкузо, като дръпна Байндър със себе си. — Обади се на пожарната.
— Вече го сторих — отвърна Манкузо. Измъкваше се от колата, но още държеше микрофона на радиостанцията в ръка.
— Тогава се обади на отдела за бързо реагиране да са в готовност.
— Слушам.
— И на „Бърза помощ“.
— Внимавай! — изкрещя Манкузо. О’Донован се обърна и отскочи. Двойка санитари от „Бърза помощ“ едва не го събориха, тичайки към страничната врата с носилка като двойка откачени сърфисти.
— Франк, докарай няколко униформени тук — беше последната заповед на О’Донован, преди двамата с Байндър да си пробият път в сградата. Сержантът не очакваше да попадне на терорист. Доколкото знаеше, експлозията била предизвикана от изтичане на газ. Но ако взривът е в резултат на атентат, той трябваше да запази целостта на местопрестъплението, да ограничи потока от цивилни и полицаи. Невнимателни посетители биха могли да унищожат жизненоважни улики. „Не забравяй — често повтаряше баща му, — че когато влизаш, ти носиш нещо със себе си. А когато излизаш, нещо изчезва.“
Байндър показа значката си на пазача на сградата, който не си стоеше на мястото, но асансьорът вече беше заминал и детективите бяха изпуснали хората от „Бърза помощ“.
— Полицаи ли сте? — попита ги един жилав младеж със силен акцент, когато видя значката. — Последвайте ме. — Той бързо заобиколи, отвори една врата и хукна по стълбите. Байндър и О’Донован затичаха подире му. О’Донован забеляза, че младежът носи пистолет, и разбра, че това няма да е просто поредното дело.
Двамата детективи бяха в добра форма, но израелецът прескачаше по три стъпала наведнъж, без да се задъха. Когато минаха осмия етаж, Байндър едва успя да промълви:
— Мразя… младите.
Първите мигове из лабиринта на консулството бяха изпълнени с гробна тишина, прекъсвана от приглушени викове, пронизителен детски плач и хъркането на собствените им гърди. Те последваха момчето от охраната по един дълъг коридор към паспортния и визов сектор. Двамата санитари и трима цивилни бяха коленичили на пода над осакатено тяло. Сив облак с мирис на изгорял експлозив висеше под тавана като обърнато мъгливо езеро, движещо се бързо към брега от счупени прозорци вляво. Отдясно се появиха двама души. Изглежда, там беше мястото на взрива. Носеха черни, гумени газови маски и червени пожарогасители.
Единият от мъжете остави пожарогасителя, дръпна маската си и изръмжа нещо на иврит, което О’Донован и Байндър не разбраха. Но и двамата бяха участвали във война и гледаха израелеца със съчувствие, когато той блъсна вратата на мъжката тоалетна.
Вторият мъж свали маската си, отиде до един от счупените прозорци и се показа навън, за да поеме свеж въздух. О’Донован осъзна, че човекът се обръща към него и Байндър.
— Копелето уби едно момиче — каза той.
— Къде? — О’Донован се приближи към него.
— В чакалнята. — Израелецът погледна през рамо.
— Добре — обади се в същото време един от санитарите. — Да го стегнем към носилката и да го сваляме с асансьора.
— Забрави асансьора — бързо се намеси един цивилен израелец. — Надолу по стълбите. Петима сме, ще го пренесем.
— Добре — отвърна гласът на американеца.
— Кое копеле? — попита О’Донован.
Ханан Бар-Ел се извърна от прозореца.
— Онова, дето е на парчета. — Той се взря в черно-червеното лице на ранения мъж, когото вдигнаха върху носилката. Прошепна нещо към изпадналия в безсъзнание, а после се обърна към О’Донован. — Може би копелето е убило и мойто момче тука.
После тишината свърши. Откъм улицата завиха сирени, а когато пристигнаха пожарникарите с пожарогасители и куки, тропането стана непоносимо. Появи се един ококорен полицай, а после сержант от групата за бързо реагиране. След него пристигнаха сапьорите и хората от отдела за разследване на пожари и експлозии, облекли надписаните си якета с величието на кинозвезди.