Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Ела, вземи ме и ме направи отново щастлива!
Джони се премести върху наметалото също толкова бързо и ловко, както се бе оттеглил. Тя долови аромата на одеколона му. Когато заговори, гласът му бе нежно закачлив и леко ироничен:
— Сега, когато избегнахме опасността от подводни камъни…
— И то с лекота — подхвърли Елизабет, обзета отново от ново ефирно чувство на облекчение и предчувствие за наслада.
— Това е моя заслуга и умение, мадам. Можете да питате когото искате — поясни Джони.
— Зная добре кои са твоите умения. Рейвънсби — отвърна му Елизабет и го изгледа продължително.
— Ами, тогава… това е доста добре — измърмори той и продължи да я гледа все така закачливо. Имате ли нещо против, ако ви поразсъблека, лейди Греъм? Зная, че пред нас е целия ден, но все пак…
Елизабет бе кръстосала крака, а роклята и бе пищно пилена около нея. Русите й коси блестяха, огрени от слънчевата светлина. Страните й леко се изчервиха и тя отвърна с въпрос:
— Сигурно би било много глупаво, ако сега кажа „не“, нали?
Джони само се усмихна и кимна леко с глава.
— Колко си арогантен!
— Напротив, аз съм само мъж, който те преследва от ранни зори! Едва ли мога да бъда наречен арогантен след всичко това.
— Поне си очарователен, когато казваш истината.
— О, аз притежавам още няколко вродени очарования и съм нетърпелив да ти ги покажа…
— Безспорно си придобил и култивирал въпросните си очарования, в будоарите на немалкото жени в живота си.
— Напротив, става дума за качества, които съм придобил и възпитал само докато си мислех да теб — тихо и кротко отвърна Джони.
— Лъжец!
— Предпочитам определението „дипломатичен“.
Елизабет го изгледа любопитно, като преднамерено спря поглед върху разкопчаните му бричове.
— Аз пък предпочитам да усетя с цялото си тяло това прекрасно нещо…
Джони погледна надолу и каза:
— Добре тогава… ще трябва да се погрижа да получиш онова, което пожела.
Както се очакваше, разсъбличането съвсем не беше нещо, което можеше да се извърши бързо. Всяка отделна дреха трябваше да се разкопчее, развърже и внимателно да се съблече. Двамата си помагаха взаимно. Смееха се, закачаха се, галеха се и се целуваха. Малко преди телата им да се слеят отново, Елизабет Греъм разбра, че насладата й щеше да бъде далеч по-голяма.
— Ти си великолепен — заяви тя С глас, който издаваше видимото й удоволствие.
Притиснала се до него, тя изпитваше истинска наслада от допира на тялото му. Джони леко я прихвана, като й помогна да го обгърне.
— Ние и двамата сме великолепни, когато сме заедно.
Опитът му го бе научил, че удовлетворението винаги зависи и от двамата. Кожата му, малко по-тъмна от тази на Елизабет, искреше в бронзови отблясъци на слънчевата светлина. Контрастът между неговото обрулено калено от ветровете тяло и нежната фигура на Елизабет, бе зашеметяващ. Протягайки леко ръка към тревата около импровизираното им легло, Джони откъсна една маргаритка и я постави зад ухото на Елизабет.
— Честит двадесет и девети юли, Елизабет Греъм! — каза той и се усмихна щастливо, докато си мислеше, че може да прекара неимоверно дълго време в това райско кътче, наслаждавайки се на любовта с Елизабет.
Тя се наведе към тревата, като Джони леко я придържаше с ръка, и също откъсна една маргаритка. Когато поставяше зад ухото му и отместваше нежно черните му къдрици назад, тя призна:
— Ти ме правиш радостна и щастлива, Джони Кари!
Задоволство не беше точната дума, която можеше да предаде истинските чувства на Елизабет. С този мъж тя за пръв път бе усетила истинските измерения на удоволствието от секса и това ново, непознато чувство силно опияняваше.
— Трябва да украсяваш по-често косата си с маргаритки — каза Елизабет и си помисли, че така са изглежда изкусителите от митологията — красиви и привлекателни, голите им тела са били украсявани с много диви цветя.
— Заради теб бих го сторил — призна Джони и думите му прозвучаха наистина искрено. И двамата тръпнеха от нетърпение и възбуда. Твърде дълго бе продължила любовната увертюра. Те горяха от желание по-скоро да изживеят върховното удоволствие от любовта. Копки пот се стичаха по слепоочията на Джони.
— Много си горещ — прошепна тя, като докосваше челото му и с върха на езика си улавяше капчиците пот. Соленият им вкус я влудяваше. В този момент тя имаше чувството, че Джони й принадлежи изцяло.
— Това може да е краят на зимата — шепнеше той с глава заровена в косите й, вдъхвайки техния сладък аромат, — а аз дори не го забелязвам. — Възбудата му продължаваше, така бе винаги, когато беше с Елизабет Греъм. Изглежда, неговото неутолимо влечение към нея бе плод на някаква лудост.