Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
Затворих очи и започнах да се движа в унисон с Клара. С лекота успявах да следвам знаците й за промяна на положението ми, но още трудно пазех равновесие. Знаех, че става така, понеже прекалено се стараех да изпълнявам движенията правилно. Беше като в оня случай, когато се опитах да вървя със затворени очи, но продължих да се спъвам, понеже отчаяно исках да успея. Но постепенно желанието ми да съм ненадмината се стопи и тялото ми стана по-гъвкаво и изкусно. Както продължавах движенията, почувствах се така освободена от напрежението, че не си усещах костите и ставите. Като вдигах ръце над главата си, струваше ми се, че мога да ги протегна чак до върха на дърветата. Когато свивах колене и премествах надолу центъра на тежестта си, през нозете ми надолу протичаше поток от енергия. Изпитах усещането, че пускам корени. От стъпалата на краката ми изникваха линии и проникваха дълбоко в земята, като ме караха да се чувствам невероятно устойчиво. Постепенно границите между тялото ми и околната среда се разтопиха. С всяко движение, което правех, тялото ми сякаш все повече се стапяше и сливаше с мрака, докато започна да се движи и диша от само себе си.
Чувах дишането на Клара до себе си, докато изпълняваше същите движения. Със затворени очи аз долавях очертанията и положението й. В един момент ми се случи изключително странно нещо. Почувствах зад челото ми да се включва светлина. Но като вдигнах очи нагоре, осъзнах, че тази светлина всъщност изобщо не беше вътре в мен. Идваше откъм върховете на дърветата, сякаш се бе включило огромно табло с електрическо осветление в нощта, което може да озари цял стадион. Без никакво затруднение виждах Клара и всяко нещо в двора и околността.
Светлината беше с много странен оттенък; не можех да определя дали беше възрозова, прасковена или с цвят на светла печена глина. На места сиянието й се изменяше сякаш в зависимост от това накъде поглеждам.
— Не си движи главата — каза Клара, взирайки се любопитно в мен. — И стой все така със затворени очи. Концентрирай се само над дишането си.
Не знам защо ми каза да стоя все така със затворени очи, макар да виждаше, че са широко отворени. Опитвах се да определя багрите на светлината, защото тя сякаш се изменяше с най-лекото движение на главата ми. А яркостта й се изменяше в зависимост от това колко силно се взирах в нея. Така потънах в сиянието около себе си, че загубих ритъма на дишане. После пак така внезапно, както се бе включила, светлината отново угасна и аз останах в пълен мрак.
— Да вървим в кухнята и да си стоплим нещо за ядене — каза Клара, като ме смушка леко.
Поколебах се. Бях загубила ориентация, чувствах се не на място. Тялото ми толкова натежа, че си помислих дали не трябва да поседна.
— Вече можеш да отвориш очи — каза Клара.
Не си спомням някога да ми е било толкова трудно да си отворя очите, както в този момент. Имах чувство, че ми коства цяла вечност, защото тъкмо успявах да ги поотворя и те веднага се затваряха. Това отваряне и затваряне сякаш продължи много дълго, преди Клара да ме разтърси за раменете.
— Тайша, отвори си очите! — заповяда ми тя. — Да не си посмяла да ми припаднеш в ръцете. Чуваш ли ме?
Разтърсих глава, за да се посвестя, и очите ми се отвориха. Били са затворени през цялото време. Беше непрогледен мрак, но през листата се процеждаше достатъчно лунна светлина, за да съзра силуета на Клара. Седяхме под дървото на две плетени кресла в двора.
— Как се озовах тук? — попитах аз озадачена.
— Вървя дотук и седна — каза Клара с тон сякаш това се подразбираше от само себе си.
— Но какво се случи? Само преди миг имаше светлина. Виждах всичко съвсем ясно.
— Това, което се случи, бе, че ти навлезе в света на сенките — каза Клара с тон на поздравление. — По ритъма на дишането ти знаех, че си влязла там. Но не исках да те плаша в този момент, като те накарам да си погледнеш сянката. Ако беше я погледнала, ти щеше да узнаеш, че…
Мигновено разбрах за какво намеква Клара.
— Нямаше никакви сенки — задъхано казах аз. — Имаше светлина, но нищо нямаше сянка.
Клара кимна.
— Тази вечер ти откри нещо изключително ценно, Тайша. В световете извън нашия няма сенки!
12.
След повече от осем месеца съвестно практикуване на прегледа аз бях в състояние да го правя по цял ден, без да се измъчвам и разсейвам. Един ден, докато визуализирах сградата на гимназията, където учех последната година, класната стая, учителите ми, така се увлякох да минавам между чиновете и да гледам кой от съучениците ми къде седеше, че накрая се улових да си говоря сама.
— Ако си говориш сама, няма да можеш да дишаш правилно — чух да казва един мъжки глас.