Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Брин поклати бавно глава:
— Не разбирам. Кому е нужно това? Защо никой няма да може да влезе в Паранор след тази нощ? Ами работата, която ти вършиш?
Друидът докосна нежно бузата й.
— Това е краят, Брин Омсфорд.
— А Мейлморд — Илдач…
— Всичко, което правим тук служи на друга цел и не може да ни помогне в диренето. — Тя почти не чуваше гласа му.
— Ами ако ни видят? — обади се ненадейно Роун.
— Ще трябва да се бием, за да се измъкнем — отвърна му Аланон. — Трябва да го направим. Помни, че първото ти задължение е да защитаваш Брин. Не се отказвай каквото и да се случи. Започне ли магията да действа, не се обръщай назад, не се колебай. — Той се наведе напред и сухото му лице се доближи до лицето на планинеца. Помни и още нещо, че сега ти притежаваш силата на магията на друидите в меча си. Нищо не може да те спре, принц на Лий. Нищо.
Роун Лий кимна сериозно и този път не постави под съмнение думите на друида. Брин поклати бавно глава, а предчувствието заподскача пред очите й.
— Девойко от Вейл. — Друидът й говореше и тя го потърси с поглед. — Не се отделяй от принца на Лий и от мен. Остави ни да те предпазваме от опасностите, които могат да те сполетят. Не прави нищо, което може да изложи живота ти на опасност. Ти трябва да останеш жива. Твоят живот е по-важен от живота на всички останали, защото ти си ключът към унищожаването на Илдач. Издирването е пред теб и ти трябва да го довършиш. Друидът протегна двете си ръце и я хвана за раменете: — Разбра ме, нали? Ако те оставя тук, няма да си в безопасност. Ако можех да гарантирам сигурността ти, щях да те оставя. Тук ще е по-опасно за теб, отколкото ако тръгнеш с нас и дойдеш в Крепостта. Тази нощ смъртта витае в цялата гора, а ти трябва да си далеч от нея.
Замълча и зачака отговора й. Брин кимна бавно с глава:
— Не ме е страх — излъга тя.
Аланон отстъпи назад:
— Тогава да започваме, И да не чувам никакви приказки. Искам пълна тишина, докато не си свършим работата.
Изчезнаха като сенки в нощта.
ГЛАВА 13
Аланон, Брин и Роун Лий се промъкваха през гората. Вървяха безшумно и бързо през лабиринта от дърветата, които се извисяваха остро към небето като ограда от черни шипове около капан. Всичко наоколо беше стихнало. Между полу оголените от приближаващата есен клони се виждаха късчета от заоблаченото нощно небе, прихлупено и зловещо. Високо горе в кулите на крепостта пламъци на факли проблясваха гневно с яркочервена светлина.
Брин Омсфорд беше уплашена. Предчувствието не преставаше да шепне в съзнанието й и тя крещеше беззвучно, изпаднала в безмълвно отчаяние. Вървеше бързо напред без да се заглежда в дърветата, клоните и храсталаците, които се мяркаха край погледа й. Трябваше да се спасят, мислеше си тя. Да се спасят от това същество, което ги застрашаваше. Не, нямаше да успеят, ще бъдат унищожени, те… Въздухът започна да не й достига. Скоро усети студени тръпки върху кожата на разгорещеното си от напрежението тяло. Чувстваше се изпразнена и самотна.
После тримата се озоваха пред огромните скали, върху които се намираше крепостта. Аланон, приведен и съсредоточен, опипваше камъка пред него. Премести се на няколко крачки вдясно и продължи да търси. Брин и Роун го наблюдаваха. След малко друидът се изправи и отдръпна ръце. Нещо в камъка поддаде, част от него се отвори и зейна черна дупка. Аланон им направи знак да го последват. Те влязоха слепешката и каменната врата се затвори зад тях.
Известно време останаха в тъмнината, без да виждат нищ и се вслушваха в тихите звуци на друида, който обикаляше около тях. После лумна ярка светлина и пламъци затрептяха по покритата с катран горна част на факлата. Аланон я подаде на Брин, запали друга за Роун и трета за себе си. Намираха се в малко затворено помещение с една единствена тясна стълба, която водеше нагоре в скалата. Аланон им хвърли бърз поглед и започна да се изкачва.
Стъпало след стъпало те се изкачваха все по-нагоре в планината. Стотици стъпала, хиляди стъпала, а стълбата все не свършваше. Тунели прорязваха прохода и разделяха пътя им на две, но те не се отклоняваха от стълбата, по която се качваха и следваха извивките и завоите нагоре в тъмнината. Сред скалите беше топло и сухо. Тишината се нарушаваше от непрестанния грохот на механизми на пещ, който долиташе някъде далеч пред тях. Брин потискаше паниката, която полека лека я обземаше. Усещаше планината като живо същество.