Мосад (По пътя на измамата)

Имаше и други промени. Аралех Шерф бе напуснал поста директор на Академията, за да оглави отдела „Цафририм“, или „Утринен повей“. На негово място беше дошъл Давид Арбел, бивш началник на парижкия център, уволнен след случая в Лилехамер — той бе разказал всичко на местните власти. Шай Каули все още бе там, но Орен Риф беше прехвърлен към кабинета на шефа на „Мосад“. Новият ни курсов ръководител бе Ицик Е.15, друг катса, чиято кариера не можеше да се нарече безупречна — той беше един от двамата на летището, „Орли“, които се разприказвали на иврит, след като изпратили таен агент за Рим, и в ООП разбрали за предателството.

Арбел бе нисък, белокос и незабележим човек, който нито внушаваше, нито излъчваше доверие. От друга страна, Ицик бе заел позата на кадърен катса, пристигнал направо след изпълнението на някаква специална задача като зам.-шеф на парижкия център. Говореше свободно френски, английски и гръцки и веднага се сдушиха с родения във Франция Мишел М. Двамата винаги приказваха на френски помежду си и този снобизъм само засили неприязънта на останалите към Мишел. В началото той беше от нашата клика, но отношенията ни постепенно изстиваха. Най-вече защото използваше родния си език, за да се сближава с Ицик и да се разграничава от нас, в това число и от мене.

Наричаха Мишел „жаба“, макар и да не приличаше. Когато го видеха, че идва, другите правеха с дланите си движение като на подскачаща жаба. Мишел вечно разправяше колко добра е френската кухня, френското вино, всичко френско. Много харесвахме вица за израелеца, който отишъл във френски ресторант.

— Имате ли жабешки бутчета? — попитал той.

— Да, сир, но разбира се.

— Тогава бъдете така любезен да подскочите до кухнята и да ми донесете зеленчукова салата.

Мишел вече не бе от моята тайфа, но Йоси и Хаим бяха в добри отношения с мен. Иначе в групата останахме малцина, но нахитрели като бременни хлебарки — истински копелета. Мислехме, че знаем всички трикове в играта. Последната ни задача, както казваха инструкторите, бе да овладеем същността на разузнаването. Досега бяхме тренирали тактики на поведението и събиране на информация на ниско ниво. Оставаше ни да задълбаем в самата структура на процеса.

Най-напред при нас дойдоха Нееман Леви и един друг, на име Тал, които бяха от службата за сигурност. Показаха ни видеофилм, собствена продукция на „Мосад“ със заглавие „Всичко стана заради гвоздейчето“ — тъжна история как била загубена една война, защото в решителната битка се оказало, че от подковата на коня на главнокомандващия липсва гвоздейче. Естествено поуката беше, че и най-незначителната подробност не бива да се пренебрегва, защото това може да доведе до провала на цяла отлично планирана операция. Заниманията по този въпрос продължиха четири часа плюс лекция за сигурността, обмислените действия и гаранциите.