Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
В седмичната ни спортна програма също настъпиха драматични промени, включиха нова дисциплина, където едва не се изпотрепахме. Отивахме в една сграда във военната база близо до Херцлия и там ни караха да бягаме нагоре-надолу по някакво стълбище и да стреляме с бойни патрони, докато по нас се стреляше с дървени куршуми. Нараняванията бяха много болезнени особено от близко разстояние. Целта бе да усъвършенстваме прикриването и стрелбата, докато пистолетът и тялото ни се слееха в едно.
Тренирахме също и катерене по стена — спускахме се и се качвахме по въже от външната страна на някоя сграда. Спускахме се по въже и от хеликоптер, а също и разни други техники от арсенала на командосите като „скачай и стреляй“, когато ставаше въпрос за отвлечен автобус.
Друг момент от курса бе „вербуването на агент с помощта на приятелско разузнаване“, т.е. съвместно вербуване с, да речем, ЦРУ Ето как лекторът ни представи същността на нещата.
— Как се прави това? — питаше той и сам си отговаряше: — Не се прави. Просто не е в наш стил. Естествено ще им сътрудничим, ако искат да се доберат до някого, и отстрани ще изглежда, че работим заедно и агентът е общ. Но ако можем да се справим сами, няма да искаме ничия помощ.
Учеше ни как да откраднем агент от приятелско разузнаване, като представяме нещата за съвместна операция, после го прехвърляме в друга държава и му даваме отделни инструкции, а същевременно уведомяваме съдружниците си, че връзката с агента е изгубена. Процедурата е проста. Данните на агента отново се преценяват и ако получат одобрение, заплащането му се удвоява и той става наш. Наричаме такива агенти „синьо-бели“ заради цветовете на израелското знаме.
Едно от любопитните неща в курса бе филмът „Президент под кръстосан огън“ — подробно разследване на убийството на Джон Ф. Кенеди на 22 ноември 1963. Теорията на „Мосад“ е, че убийците, наемници на мафията, а не Лий Харви Осуалд всъщност са искали да застрелят губернатора на Тексас, Джон Конали, който е бил в колата заедно с Дж. Ф. К., но се е отървал само с нараняване. Осуалд е бил въвлечен в аферата само за прикритие, докато истинската цел на атентаторите е била да отстранят Конали, който е пречел на незаконната търговия с петрол. В „Мосад“ смятат, че официалната версия за убийството е грубо съшита с бели конци. Те дори са проверили това на практика — на полигон са стреляли по движещо се чучело в естествени размери, но дори и обучените снайперисти с оръжия, много по-добри от това на Осуалд, не са могли да улучат от разстояние повече от 80 метра.
Планът им е бил отличен. Ако убият Конали, всички ще решат, че е станало случайно, а целта е била Кенеди. Защото, ако са искали да ликвидират президента, можели са да го сторят винаги. Един куршум е минал през главата на Кенеди, излязъл е от гърдите му и е ранил Конали. Но на филма не се вижда нищо подобно, значи официалната версия не е вярна. Защото иначе излиза, че този вълшебен куршум е танцувал валс.
„Мосад“ разполага с всички материали за убийството в Далас, снимки от околността, топографски чертежи, въздушни снимки, изобщо всичко. На полигона многократно е преповтаряна президентската кавалкада с манекени в цял ръст.
Очевидно са пипали професионалисти. Щом ще използвам такава мощна карабина, на пръсти се броят местата, подходящи за стрелба. Естествено ще застана там, където ще имам най-много време за прицелване, да е близо до мишената, а същевременно да е относително безопасно. След като се вземе всичко това предвид, остават две или три добри места, още повече че са стреляли няколко човека от различни ъгли. Осуалд е поръчал по пощата автоматична карабина „Манлихер-Каркано“, 6,5 мм, с оптичен мерник за четирикратно увеличение. Купил я е по каталог за 21,45 долара, Избрал е също и 38-калибров револвер „Смит и Уесън“. Така и не се разбра дали е стрелял два или три пъти, ясно е само, че е използвал бойни патрони със скорост при изстрела 700 метра в секунда.
По време на симулациите „Мосад“ използваше много по-съвършена техника. Карабините се поставяха на стативи и в избрания момент по високоговорителите се даваше сигнал за огън, а невидим лазерен лъч проследяваше траекториите на куршумите, за да няма никакво съмнение къде са попаднали. Изводът, до който стигнахме, бе, че по всяка вероятност карабината е била насочена към тила на Конали. Дж. Ф. К. е застанал случайно на мушката в последния момент, а може и убиецът да се е поколебал.