Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
Един ден след тяхното заминаване Ами ме повика в кабинета си за две поръчения. Първото бе да помогна в екипирането на групата израелци, заминаващи за Южна Африка, за да обучават тамошните тайни служби. След това трябваше да отида в някакво африканско посолство, за да придружа до летището едного, който щеше да се връща в родината си. Първо трябваше да го заведа в дома му в „Херцлия“, а след това да го прекарам през митническия контрол на аерогарата.
— Ще те чакам на летището — каза Ами, — защото пристига една група от Шри Ланка за обучение в Израел.
Ами вече чакаше да обявят полета от Лондон, с който пристигаха хората от Шри Ланка, когато се присъединих и аз.
— Когато се появят тия — обясни той, — не прави никакви физиономии. Изобщо нищо.
— Какво искаш да кажеш? — попитах аз.
— Ами момчетата мязат малко на маймуни. Не са кой знае колко цивилизовани. Наскоро са слезли от дърветата, така че не очаквай много.
Ами и аз придружихме деветимата шриланкци през задния вход на летището до един фургон с климатична инсталация. Тези бяха първите пристигнали от общо 50-те. По-късно ги разделиха на три по-малки групи:
№ 1. Антитерористична група, пратена за обучение в базата близо до Пета Тиква Кфар Сиркин: как да действат с отвлечени автобуси или самолети или в случаите, когато похитителите са окупирали някое здание. Спускане от хеликоптери по въже и други антитерористични тактики. И, разбира се, щяха да закупят „Узи“ и друго израелско оборудване, включително и предпазни жилетки (противокуршумни), самонасочващи се гранати и пр.
№ 2. Група по доставките, която да закупува оръжия от Израел на едро. Например те купиха седем или осем патрулни катера тип „Девора“ за охрана на северните брегове на Шри Ланка срещу тамилите.
№ 3. Група от висши офицери, които искаха да закупят радари и друга военноморска апаратура, за да се справят с тамилите, миниращи цялото северно крайбрежие.
На мен възложиха да охранявам Пени13, снахата на президента Джаяуардене, докато разглежда туристическите забележителности за няколко дни, след което щафетата щеше да бъде поета от другиго.
Пени бе приятна жена, напомняше ми на индийски вариант на Корасон Акино14. Тя беше будистка, както и мъжът й, но някак странно беше запазила и християнските си разбирания, затова искаше да види всички свети места. На втория ден я заведох във „Веред Хаглил“, или „Галилейската роза“ — приятен ресторант в планините, където се отглеждаха и коне. Гледката бе красива и храната си я биваше. Там можехме да обядваме безплатно.
По-късно ме изпратиха като придружител на висшите офицери, които искаха да закупуват радари. Казаха ми да ги заведа при една фирма в Ашдод „Алта“, където можеха да помогнат. Обаче, когато разбра какво искат, представителят на „Алта“ рече:
— Само си търсят работа. Няма да купят нашия радар.
— Защо? — попитах.
— Спецификациите не са написани от тези маймуни — отговори ми човекът. Те са на един британски производител на радари, „Дека“, така че тези вече знаят какво точно ще купят. Дайте им по няколко банана и да си ходят. Губите си времето.
— Добре, но какво ще кажете за някоя брошурка или нещо подобно, та поне да си тръгнат доволни?
Разговорът се водеше на иврит, докато всички пиеха чай и кафе със сладки. Човекът от „Алта“ каза, че няма нищо против да изнесе една лекция, за да не изглежда, че са ги отпратили, без да им обърнат никакво внимание.
— Щом така и така ще го правим, нека поне се позабавляваме.
Тогава той отиде в съседния кабинет и донесе две огромни схеми на почистваща инсталация за отстраняване на нефтени разливи от пристанищните зони. Показа цели комплекти от цветни чертежи. Надписите бяха на иврит, но той говореше на английски за „изключителните достойнства на това радарно устройство“. Едва се сдържах да не се захиля. Той говореше тъй убедително, та накрая излезе, че този тип радари могат да засекат плувец и дори да определят кой номер обувки носи, името и адреса му, а също и кръвната му група. Когато свърши, шриланкците му благодариха и казаха колко са изненадани от невероятните технически данни на това изобретение, но за съжаление то не било подходящо за корабите им. Е, те имаха предвид своите кораби, но не се сещаха, че и ние знаем чие производство са те. Израелско!
Щом ме взеха от хотела, казах на Ами, че шриланкците няма да купят радара.
13
Вж. Глава 3: Първокурсници.
14
Президентка на Филипините. Б.пр.