Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
След това имахме един час с Ури Динур, новия ни инструктор по НАКА. После карахме ускорен курс по международни икономически отношения — общи понятия от бизнеса, кореспонденцията, мениджмънта, отношенията между изпълнителен съвет и акционери, задълженията на председателя на такъв съвет, борсови операции, международни договори, превоз на стоки ЗМ или ВС (със заплащане на местоназначението или с цена, включена в сделката). Изобщо всичко необходимо, за да знаем как действа една компания, ако се наложеше да я използваме за прикритие. Този бизнес-курс продължи от началото до края на последния ни срок с двучасови лекции поне по два пъти седмично, както и с многобройни тестове и въпросници, които трябваше да попълваме.
При Ицик започнахме ново упражнение — как да извличаме информация от агентите до най-малките подробности. По-късно това прерасна в тренировки как да се ликвидира агент, който е станал неудобен, ако положението не позволява на „Месада“ да изпрати „Кидон“, за да свърши с тази работа. Разделиха ни на три групи от по петима човека. Всяка група имаше свой обект, от който да получава информация и когото да „ликвидира“ накрая.
Моята група се справи със задачата за три дни. Единственото обичайно действие за нашия обект бе, че всеки ден в пет и половина си купуваше по два пакета цигари от местната бакалия. По него можеше да си сверяваш часовника. Очевидно това беше най-добрата възможност за среща. Имахме си шофьор, отделен човек, а аз седях на задната седалка. Когато се обадих на „агента“, той разпозна катсата си и веднага се качи в колата при нас. Излязохме извън града и на определеното място поставихме на устата му парцал с етер и го упоихме. Разбира се, всичко беше само упражнение.
По-нататък трябваше да направим убийството да изглежда като случайна злополука. Изготвихме следния план: скриваме колата зад една крайпътна скала, оставяме упоения вътре, след което му сипваме водка в гърлото (тя гори добре) и изчакваме, докато алкохолът проникне в кръвта. В случай, че се направи експертиза по-късно, останалата водка се разлива по седалките и накрая подхвърляме в купето запалка и недогорял фас като „причина за избухването на пожара“.
Една от групите забеляза, че техният човек има навика всяка вечер да посещава някакъв клуб. Те обаче подходиха директно към въпроса. Посрещнаха го на улицата недалеч от клуба и го „простреляха“ пет пъти с халосни патрони.
После се качиха в колата и изчезнаха.
Междувременно усъвършенствахме прикритията си, като се упражнявахме в използването на различни паспорти. Арестуваха ни насред улицата и при разпита трябваше да потвърдим с разказа си документите си за самоличност, после ни пускаха, срещахме се с някой бодел, който ни даваше нов паспорт, и, хоп, друг полицай отново ни арестуваше и пак потвърждавахме новата си самоличност.
Учехме също и за „Цифририм“ и „рамките“, които евреите бяха изградили като защитен механизъм по целия свят.
Тук се появи сериозен проблем поне за някои от нас. Просто не може да се съглася с идеята, че навсякъде трябва да се създат групи за охрана. Например смятах, че рамките в Англия, където дори еврейските деца се учеха как да строят амбразури за отбрана на синагогите си, носят повече вреда, отколкото полза за израелската общност. Основният ми аргумент бе, че ако дадена група хора е била репресирана в миналото и дори подложена на повсеместно изтребление, какъвто е случаят с евреите, това пак не й дава право да действа срещу законите на едно демократично общество. Ако това се случеше в Чили или Аржентина, или в която и да е държава, където хората изчезват безследно без съд и присъда, бих го разбрал, но не и за страни като Англия, Франция или Белгия.
Фактът, че съществуват антисемитски групи, действителни или въображаеми, не може да бъде извинение, защото в задния двор на Израел също има полулегални антипалестински групи. Но означава ли това, че признаваме на палестинците правото да се въоръжават или да организират отряди за самозащита? Или по-скоро го наричаме тероризъм?
Разбира се, да се говорят такива неща в „Мосад“ не бе особено умно, най-вече в случаите, когато обсъждахме хитлеристкия план за „окончателно решаване на еврейския въпрос“.
Без съмнение това бе един от най-трагичните случаи в цялата ни история като народ. Моят тъст, бащата на Бела, е прекарал четири години в Аушвиц, а почти цялото й семейство е загинало в концентрационните лагери. Но в онази война загинаха още 50 милиона други хора. Германците искаха да унищожат и циганите, различните религиозни малцинства, руснаците, поляците. Пещите можеха да се превърнат, а според мен даже се и превърнаха в нещо, което обедини хората от различни народи, вместо да ги раздели. По това беше само мое мнение, никой друг не го споделяше.