Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
Когато в компютъра влезе информация от агент, помощник военен аташе към сирийското посолство в Париж, че командващият военновъздушните сили на Сирия (той е и началник на сирийското разузнаване) се кани да идва в Европа, за да закупи някаква скъпа мебелировка, първото нещо, за което се сетиха в главното управление, бе как да инсталират подслушвател в новото обзавеждане.
Компютърът откри всички „саяним“, които се занимават с търговия с мебели. И така висшите офицери от сирийските военновъздушни сили се сдобиха с „говореща маса“. Центърът в Лондон изпрати в Париж катса, който да поеме нещата в свои ръце, макар „Мосад“ да знаеше, че генералът смята да купи обзавеждането си в Белгия, а не във Франция, (Не стана ясно защо.)
Преди пристигането на генерала лондонският катса си създава име на човек, който може да ти достави каквато мебел пожелаеш, само че по-евтино. Естествено генералът нямаше да се трогне особено от отстъпка в цената. Беше богат, а и плащаше в брой, защото парите му идваха направо от посолството. Затова трябваше да се доберем до адютанта, който ще закупи стоката, а не до самия генерал. Оставаха обаче по-малко от три седмици.
Свързахме се с един саян, известен дизайнер, и направихме снимки на изделията му. За два дни сглобихме богато илюстрована брошура на компания, занимаваща се с производството на качествено обзавеждане на разумни цени. Планът за среща с адютанта на генерала се състоеше от три точки. Най-напред щяхме да се свържем директно с него. Ако се хванеше на въдицата, след като разгледа брошурата, щеше да закупи обзавеждането направо от „Мосад“. В случай, че това не свършеше работа, щяхме да открием откъде смята да закупи мебелите и да монтираме апаратурата на място. Ако и това не успееше, оставаше само да отвлечем мебелировката.
Знаехме в кой хотел смята да отседне генералът в Брюксел и че ще остане там три дни заедно с бодигардовете си, преди да отпътува за Париж. Проследихме генерала и адютанта му, докато обикаляха по магазините, последният си водеше бележки. Катсата реши, че няма да успее да говори с адютанта този ден. Просто не знаехме какво да предприемем. Генералът се прибра в хотела. Нашият човек в сирийското посолство ни уведоми, че на следния ден генералът ще отпътува за Париж, но един от билетите е отказан. Преценихме, че става въпрос за адютанта, който оставаше, за да осъществи покупката.
Така и стана. На следващата сутрин проследихме адютанта от хотела до един от най-луксозните мебелни магазини. Той доста време говори с продавачите и катсата реши, че това е добра възможност да се намеси. Влезе след него в магазина и взе да разглежда. Някакъв саян се приближи до катсата и шумно изрази благодарността си за отличното обзавеждане, което му е набавил с хиляди долари отстъпка от цената.
Щом саянът си тръгна, адютантът на генерала погледна след него с любопитство.
— Търсите нещо подходящо? — попита катсата.
— Да.
— Ето, разгледайте това — каза той и му подаде брошурата.
— В магазина ли работите? — попита адютантът, леко озадачен.
— Не, не. Само правя покупки за клиентите си — поясни катсата. — Купувам на едро и затова предлагам големи отстъпки. Освен това осигурявам превоза, а давам и значителни облекчения при изплащането.
— Какво имате предвид?
— Навсякъде имам свои клиенти. Те си избират това, което им харесва, а аз им го купувам направо от производителя. После го превозвам до исканото от тях място, а те плащат едва след доставката. Така те няма защо да се притесняват, ако нещо е счупено. Избягват се излишните разправии. Не се налага да искат обезщетения и пр.
— А каква е гаранцията, че ще платят?
— Това не представлява проблем.
Сега вече нещо просветна в главата на адютанта. Разбра, че може и да спечели нещо лично за себе си. Три часа бяха необходами на катсата да изготви списък на вещите, които генералът искаше да купи. Обзавеждането излезе на стойност 180 000 долара, без да се смятат разходите по транспорта, но катсата го „продаде“ само за 105 000. Адютантът гушна на минутата 75 000 долара.
Смешното в цялата работа бе, че адютантът посочи за адрес на доставката пристанището Литакия, но даде фалшиви имена за себе си и генерала. Единственото вярно нещо бе адресът. Каза ни, ако искаме потвърждение, да се обърнем към сирийското посолство в Париж. Половин час по-късно след като се раздели с катсата, адютантът телефонира на нашия човек в посолството и му нареди да потвърди името и адреса на всеки, който се интересува от тях, защото било въпрос от международна важност.