Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
Всичко беше само упражнение. Но доказа, че Осуалд не е можел да извърши онова, което му приписваха. Та дори той не е бил професионалист. Погледнете какво е разстоянието до шестия етаж на онази сграда и с какво оръжие е разполагал. Осуалд дори не е подсилил куршумите. Само си е купил карабината. Всеки знае колко време е необходимо, докато се свикне с едно ново оръжие. Официалната версия е просто неправдоподобна.
Все пак имаше един, комуто повярвахме. Той пристигна в първия месец на последния ни срок. Едва ли имаше и метър и шестдесет и пет сантиметра, а отдалеч приличаше на голям квадрат. Веднага щом дойде при нас, рече:
— Името ми не е от значение, но ще ви разкажа нещо от моя живот. Работех с един господин на име Амикан. Отрядът ми се наричаше „Кидон“, а задачата ни бе да ликвидираме шеф от ООП и помощника му в Атина. Споменах за Амикан, защото той беше религиозен човек, метър и деветдесет на ръст и много напомняше трикрилен гардероб.
Говорещият се казваше Дан Дрори, а събитията, които описваше, бяха известни като „ПАСАТ“, успешна операция на „Мосад“ от средата на 70-те в Атина.
Дрори, който явно обичаше работата си, отвори някакво дипломатическо куфарче и каза:
— Този ми харесва — и постави на масата „Парабел“, германски пистолет, подобен на „Лугер“. — И този ми харесва, но не ми позволяват да го нося със себе си. — На масата се появи „Ийгъл“, магнум със собствено въздушно охлаждане, произвеждан в Израел. — Но пък мога да използвам този — добави той и ни показа „Берета“, 22-и калибър. — Предимството му е, че не ти трябва заглушител за него.
После замълча за миг и рече:
— Но това ми е най-любимото от всички. — Със съскане от калъфа си излезе „Стилет“, страховита кама, чието острие се разширяваше към края, а върхът й бе по-остър от игла. — Можеш да я забиеш до дръжката, а когато я изтеглиш, не предизвиква външен кръвоизлив. Плътта се затваря зад нея. Чудесна е, защото може да промуши нечии ребра и да се завърти в раната, така че да разкъса всички кръвоносни съдове. После само я изтегляш.
Накрая ни показа специална ръкавица с две остриета, прикрепени към палеца и показалеца. Той си я сложи и нагласи остриетата — едното се прибираше подобно на швейцарски армейски нож, а другото приличаше на резец за балатум.
После прикрепи към ръкавицата и метален нокът и рече:
— Ето това предпочита Амикан. Хващаш някого за гърлото и само си свиваш ръката. Като ножици е. Реже всичко. А е и безшумно. Много е ефикасно, но не умъртвява моментално. Точно затова Амикан го харесва. Минава време, докато човек умре. Но ако искате да си служите с него, трябва да сте силни физически. Като Амикан.
Веднага разбрах, че нямам желание да се срещна с тоя Амикан. Не беше мой тип.
— Амикан винаги настояваше да носи „ярмулката“ си, тъй като беше дълбоко религиозен. Обаче обикновено работеше сред неприятели, а и работата му изискваше дисекретност, затова не можеше да се движи с „ярмулка“, без да привлича нечии нежелани погледи. Така че той обръсна част от темето си и изтъка „ярмулка“ от коса, за да не събужда излишен интерес.
Когато дойде време да се справят с двамата човека от ООП, Дрори, Амикан и останалите от екипа заминаха за Атина. Откриха адресите им. И двамата имаха апартаменти в града и докато подготвяха някаква задача, не се срещаха помежду си.
По онова време Институтът все още се възстановяваше от неблагоприятния обществен отзвук, последвал събитията в Лилехамер, където загина невинен човек. Новият началник на „Мосад“, Ицхак Хофи, искаше лично да проверява всеки случай, преди да даде разрешение за ликвидация.
Искаше да види жертвите, преди да бъдат застреляни. За по-просто ще наричам шефа от ООП Абдул, а помощника му Саид. След като нашите хора проучиха положението, решиха, че работата не може да се свърши в апартамента на Абдул. Обаче двамата палестинци често се срещаха в един хотел на сравнително оживена улица — обикновено два пъти седмично във вторник и четвъртък. Там идваха и други членове на ООП. Следиха ги повече от месец, преди да вземат някакво решение.
И двамата бяха снимани многократно, а досиетата им минаха през десетки проверки, за да се изключи и най-малката възможност за грешка. Наистина в младежките си години Абдул е бил арестуван в Източен Йерусалим от йорданската полиция, а след израелската окупация досието му е било запазено. Дори се сдобиха с някаква чаша, с която Абдул бе пил в хотела, за да сверят отпечатъците от пръстите му с тези в досието. Човекът бе един и същ, в това нямаше съмнение.