Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
След срещите Абдул потегляше към дома на своята приятелка. Саид тръгваше в друга посока. Пристигаше на срещите небрежно облечен, после за 20 минути се прибираше вкъщи с първа класа на метрото и се преобличаше в по-официални дрехи, преди да излезе отново привечер. Живееше на втория етаж в една двуетажна сграда с общо четири апартамента. Под земята имаше четири гаража. Той паркираше във втория поред, след което влизаше в сградата през главния вход. Гаражите бяха отлично осветени, а точно пред тях имаше една улична лампа.
Абдул се занимаваше повече с политика и не се грижеше много-много за сигурността си. Саид обаче имаше работа с военните. Делеше апартамента си с трима други членове на ООП и поне двама от тях бяха негови въоръжени телохранители. Беше нещо като тайна квартира на ООП.
Улицата пред хотела бе с двупосочно движение и имаше оградка между двете платна. Зоната не бе от най-натоварените, а и пешеходците бяха малко. За посетителите на ресторанта бе отделен специален паркинг, където спираха и Абдул, и Саид. За гостите на хотела имаше отделен паркинг.
Щом прецениха всички факти, Дрори и Амикан решиха да причакат хората след една от срещите в четвъртък.
Точно срещу хотела имаше уличен телефон, а срещу дома на Саид още един. Тъй като Саид винаги напускаше хотела по-рано, планът бе Абдул да се ликвидира веднага щом излезе от хотела, а със Саид щяха да се справят, преди да се е прибрал вкъщи.
Амикан ръководеше групата за Саид. Наредиха му да използва 9-милиметров пистолет и командирът му два пъти провери дали не го е заредил с патрони дум-дум. Известно е, че „Мосад“ ги предпочита, а те искаха да прехвърлят вината за това двойно убийство на една от фракциите в ООП, вместо да запазят нападките или одобрението за себе си.
В уречената нощ от другата страна на улицата, на тротоара срещу хотела, бе паркиран малък фургон. Във фоайето щеше да чака един човек, докато Дрори приближи главния вход откъм паркинга, плътно следван от Ицхак Хофи. Дрори и Хофи трябваше да чакат в колата си, докато ги повикат по портативната радиостанция с уговорения сигнал — това щеше да значи, че е време да тръгват.
Обаче по някаква причина този четвъртък Абдул и Саид излязоха заедно — за първи път, — затова никой не се намеси. Неуспелите ликвидатори безучастно гледаха как двамата се качват в колите си и потеглят.
Следващия вторник екипът отново бе на линия. Този път Саид си тръгна около 21 часа и се запъти към колата си. Хората на „Мосад“ придвижиха своята кола малко по-напред, сякаш току-що пристигаха, и я паркираха. Междувременно Саид потегли.
Две минути по-късно чуха уговорения сигнал от човека във фоайето. Абдул също си тръгваше. Хотелът имаше две врати, една обикновена, а другата въртяща се. „Мосад“ бе залостил обикновената врата, за да принуди Абдул да мине през другата.
Човекът от фоайето мина през въртящата се врата веднага след Абдул и спря пред нея, така че никой друг да не може да го последва. Друг човек стоеше при телефона близо до апартамента на Саид.
Абдул слезе надолу по стълбите и сви наляво към паркинга, където го пресрещнаха Дрори и Хофи. Хофи рече:
— Абдул?
Онзи потвърди. Тогава Дрори го простреля два пъти в гърдите и в главата и той падна мъртъв на паважа. Хофи вече пресичаше улицата, за да се качи във фургона, който бавно се приближаваше. Същевременно предадоха на останалите съобщението:
— С първия е свършено.
Пристъпваха към втория етап на операцията.
Колкото до Дрори, той просто се запъти към страничния паркинг, където се качи в колата си и изчезна. Човекът от фоайето се върна обратно и излезе през задната врата.
Отвън го чакаше друга кола. Всичко стана за около десет секунди. Ако някой външен бе стоял във фоайето, щеше само да види как някакъв човек излиза и после се връща, като че ли е забравил нещо. Тялото на Абдул бе открито цели десет минути по-късно на паркинга.
Когато Саид паркира в своя гараж, Амикан вече чакаше в храстите между двата блока. Уличната лампа беше строшена, но в отразената светлина от гаража Амикан видя, че Саид е взел някого със себе си по пътя. Проблемът се усложняваше, защото не можеше да определи кой от двамата е Саид, затова приближи изотзад и стреля 11 пъти в главите им, ту в единия, ту в другия.
След като се убеди, че и двамата са мъртви, Амикан се оттегли. Главите им бяха станали на решето.
Стрелбата приключи бързо, но се вдигна излишен шум. Амикан използваше заглушител, но счупените стъкла и рикошетите привлякоха вниманието на телохранителите на Саид, които се показаха от балкона на втория етаж. Светлината остана зад тях и те мигаха на парцали, викайки Саид по име. Един от нашия екип, който стоеше непосредствено до сградата, в случай че Амикан има нужда от помощ, се провикна към тях на арабски: