Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
Но пък ходели у Лебедев на шишчета. За един такъв ден Ирина разказва като едва ли не за най-щастливия в живота й. Това било през ранната пролет на 1998 година. Във всеки случай, още имало сняг. На вилата на Платон Лебедев били поканени пет-шест млади финансисти от ЮКОС и секретарката на Лебедев им се обаждала специално, за да каже кой какви продукти да донесе от Москва. Обаждала се по списък, лично парафиран от шефа на МЕНАТЕП милионера Платон Лебедев: „Зелен лук, червен лук — 2 кг, пресен лаваш10 — 10 бройки.“ Единствено Ира била без кола и Лебедев дошъл да я посрещне на метро „Крилатское“.
— Сам ли караше? — питам.
— Той винаги караше сам. Когато ръководителите на ЮКОС започнаха да се движат с шофьор и охрана и службата за сигурност настояваше да има охрана, Платон каза: „Вървете на майната си, момчета. Аз обичам да карам. Както досега съм карал, така и ще карам.“ Не зная дали въобще е имал охрана. Познавам началника на охраната на Невзлин и на Дубов, а кой е бил началник на охраната на Платон, понятие си нямам.
Ира разказва как пътували по Рубльовското шосе. Лебедев весело ругаел по повод задръстванията и едновременно разяснявал на девойката (Ира тогава била на 24 години), че неговата кола „Линкълн Навигатор“ била най-добрата в света и че в нея има такова специално приспособление, което давало възможност да се катери по планините под ъгъл 24 градуса.
— Да не би да се е катерил по планините с линкълна?
— Не зная. — Ира се смее. — Във всеки случай знаеше, че колата му има такова приспособление.
После те се отбили на пазара в Жуковка до ресторанта „Царски лов“ и Лебедев казал, че се гордее с познанството си с една бабичка, която продавала най-хубавите кисели краставички и най-хубавите мариновани гъби. После избирали месо за шишчетата. Лебедев казал: „Вас, младите, не бива да ви пускаме да избирате месо, защото нищо не разбирате.“ И напазарувал цяла камара шишчета.
После пристигнали на вилата и веднага се заели да подреждат мезетата на огромната маса: маринован чесън, див чесън, кисели краставички и мариновани гъби.
— Не си мислете обаче, че това беше някакъв пир по време на чума. Бяхме в криза и компанията беше на ръба на банкрута, но ние наистина със сигурност знаехме, че сме способни да решим всеки проблем.
— Имаше ли прислуга? — питам.
— Каква прислуга? Всичко сами си правехме.
Появила се водка в запотени бутилки. Младите се разшумели. Лебедев облякъл яке и казал: „Вас, младите, не бива да ми пускаме до мангала“ и излязъл на двора. След няколко минути гостите видели, че Лебедев си говори до мангала със съсобственика на ЮКОС Владимир Дубов, който наминал по съседски.
— Там живееха като в общежитие — усмихва се Ира. — Всеки ден се виждаха на работа, а после — в селището. Ужас. Излизаш сутрин — гледаш Ходорковски тича. Прибираш се вечер — Ходорковски се разхожда. Направо да откачиш.
Веселбата веднага стихнала. Младите финансисти смятали Дубов за началство, за разлика от Лебедев, и се притеснявали да вдигат шум в негово присъствие. „Хайде да погледаме видео“ — предложил някой. След четвърт час, когато Лебедев и Дубов влезли, държейки с две ръце като ветрило шишовете, младите благоприлично седели на дивана и гледали видео.
През 1998 година по време на кризата, когато и банката банкрутирала, именно Платон Лебедев отговарял за разплащането с всички акционери и клиенти. И се разплатил. През първите години на новия век, когато се изяснило, че за ЮКОС е по-изгодно да добива петрол по вахтовия метод, отколкото да храни задполярните градове, Платон Лебедев измислил как да накара работниците да сменят местожителството си: всеки, който се съгласил да се премести, получил акции от ЮКОС. На работниците били раздадени около 10%. Теоретично, когато продаваш бързо толкова акции, би следвало капитализацията на компанията да се намалява. Но се случило точно обратното — акциите започнали да поскъпват, и то благодарение на Платон Лебедев.
— Платон Леонидович — казва Ира — наистина е гениален мениджър. Той може да организира хората за какво ли не. Той може да направи така, че хората да работят като роби. А може да направи и така, че хората да си почиват и да се веселят като луди. Тогава го боготворях като професионалист и изпитвах към него благоговение. А когато се събирахме на шишчета, с него беше леко и весело.
„Виж какво, Володя — казал Лебедев на Дубов — намини, моля те, по-късно, нали виждаш — заради теб младите са се строили и са готови да козируват.“ „Да, добре. — Дубов неохотно оставил шишчетата на чинията. — Ще отида да ви донеса строганина11.“
10
Лаваш — грузинска питка. — Бел.прев.
11
Строганина — сушено еленско месо. — Бел.прев.