Неподражаемият Джийвс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неподражаемият Джийвс». Краткое содержание книги:
— Така е, не можеше — съгласи се Клод.
— Втори път едва ли — каза Юстис.
— Едно на хиляда — обобщи Клод.
— А сега, Бърти — смени Юстис темата, — какво си предвидил като развлечение за гиздавите си гости тази вечер?
— Намерението ми беше да вечеряме тук. Джийвс вече приготвя необходимото.
— А после?
— Ами мислех да си побъбрим уютно и после по-раничко да си легнем, защото влакът ви потегля в тъмни зори.
Близнаците се спогледаха.
— Бърти — започна Юстис. — Програмата я бива, но с едно малко недоглеждане. Ето как аз виждам тазвечерното разписание: след вечеря се замъкваме в „Сайрос“ и по този начин ще убием времето докъм два-три часа.
— След което добрият Господ ще се погрижи за нас — допълни Клод.
— Ама аз мислех, че ще искате хубаво да се наспите.
— Да се наспим? — залитна Юстис. — Чакай, ти да не си допуснал, че имаме намерение да си лягаме тази нощ?
Лошото е там, че вече не съм каквото бях. Целонощните подвизи отдавна не крият за мен едновремешната неотразима привлекателност. Спомням си, че като студент в Оксфорд един бал в Ковънт Гардън до шест сутринта, последван от закуска в „Хамъндс“ и няколко рунда свободна борба с отбрани хамали беше за мен като предписано от лекар. Днес обаче два часът е горната ми граница, а в два часа близнаците тъкмо бяха загряли и се канеха да започнат.
Доколкото имам някакъв спомен, след „Сайрос“ двамата ме замъкнаха не знам къде и играхме бакара с някакви момчета, които виждах за пръв и, надявам се, последен път в живота си. Минаваше девет, когато незнайно как се намерих у дома. Дотогава, що се отнася до мен, първичната лекомислена свежест се бе поизтъркала, та силите ми едва стигнаха да се сбогувам с близнаците, да им пожелая приятно пътуване и много щастие в Южна Африка, преди да изпадна в блажено забвение. Последният ми спомен е как онези пееха на два гласа под студения душ, като прекъсваха изпълнението си само за да изкрещят на Джийвс да побърза с яйцата и бекона.
Минаваше един часът, когато след кратка схватка със себе си отлепих клепачи. Чувствах се като нещо, отхвърлено от Комисията за здравословни храни, но една бодра мисъл ми повдигна духа, а именно, че по това време близнаците стоят, облегнати на парапета на презокеанския лайнер, и хвърлят последен поглед към родните брегове. Именно тази оптимистична мисъл направи шокът непосилен, когато вратата на спалнята ми се отвори и вътре влезе Клод.
— Добрутро, Бърти. Добре ли поспа? Насъбра ли сили? Какво ще кажеш за един хубав обяд?
От мига, в който главата ми бе докоснала възглавницата, бях тормозен от толкова много изпълнени с въображение кошмари, че в първия момент си останах да лежа спокойно, твърдо убеден, че това е поредният от тях, само дето е по-страшен. Чак когато Клод седна върху краката ми, до мен достигна потресаващата истина, че това е строгата неумолима действителност.
— Мамо! — изпищях аз. — Какво, по дяволите, правиш тук?
Клод ме изгледа с много укор.
— Не очаквах подобен тон от домакина си, Бърти. Та ти едва снощи изрази съжалението, че няма да ти гостувам по за дълго. Е, мечтата ти се сбъдна. Ще ти гостувам донасита.
— Но защо не си на път за Африка?
— Знаех си, че ще искаш обяснения — огорчи се братовчед ми. — Работата е следната, старче. Помниш ли онова момиче, с което ни запозна снощи в „Сайрос“?
— Какво момиче?
— Че то беше само едно — хладно ме смъмри Клод. — Само едно, за което си заслужава изобщо да се говори. Името й е Марион Уордър. Ако се напънеш, ще се сетиш, че аз доста потанцувах с нея.
Нещо взе да се промъква в мъглата. Марион ми е дългогодишна приятелка. Много е свежа. Участва в онова шоу в „Аполо“. Взех да си припомням, че я зърнах в „Сайрос“ и че близнаците настояха да ги представя.
— Ние сме създадени един за друг, Бърти — продължи Клод. — Стигнах до този извод призори и колкото повече мислех по въпроса, толкова повече се убеждавах в неговата истинност. Случва се, ще знаеш, две сърца да туптят като едно и така нататък. С две думи, на гара Ватерло се изхлузих от Юстис и право тук. Не е справедливо да се забия в Южна Африка, докато това момиче стои самичко тук в Лондон, Единодушно подкрепям имперската идея и не възразявам колониите да получат своя дял пълноценна кръв, ама няма как. В края на краищата — изтъкна той напълно основателно, — Южна Африка доста сносно се е оправяла досега без мен и не виждам защо да не устиска още малко.
— Ами Ван Алстин или как му беше името? Той ще ви чака с изплезен език.
— Нали ще получи Юстис! Това би трябвало да го засити на първо време. Юстис е много кадърно момче. Ще свърши живота си като магнат и аз ще следя развитието му с буден интерес. А сега би ли ме извинил за минутка, Бърти? Искам да издиря Джийвс и да го убедя да ми забърка една доза от динамитния си специалитет. Не разбирам какво е това главоболие, какво е това чудо!