Неподражаемият Джийвс

Това вече ми дойде толкова нанагорно, че изквичах в знах на протест. Не че имам нещо против чичо Джордж, но такова, и дума да не става. Опитах се да й го разясня, но тя само махна с ръка да си затварям устата.

— Ако в теб е останала капка човещина, Бърти, ще правиш каквото ти казвам. Горкият ти чичо Джордж е преживял съсипителен шок.

— Пак?

— Той е убеден, че само пълен покой и опитна медицинска помощ ще могат да възстановят нервната му система до обичайната й непоклатимост. В миналото бил извличал много полза от харъгитските води и сега желае пак да бъде отведен там. Ние преценихме, че не бива за миг дори да остава сам, затова ти ще го придружиш.

— Ама такова!

— Бърти!

В разговора настъпи кратка пауза.

— От какво естество е поредният шок? — попитах глухо.

— Между нас да си остане — зловещо зашепна леля Агата, — но лично аз смятам, че всичко е плод на превъзбуденото му въображение. Ти си все пак член на семейството, Бърти, затова ще си позволя да говоря пред теб открито. Знаеш не по-зле от мен, че горкичкият Джордж от години вече е… е развил навика да… как да се изразя?

— Да се изживява като сюнгер?

— Пардон?

— Да лочи без задръжки?

— Не одобрявам разюздания ти речник, но съм принудена да призная, че чичо ти не е може би въздържателят, който бихме искали да бъде. Лесно е възбудим и… Накратко казано, претърпял е тежък шок.

— Пак не разбрах какъв точно.

— Ами именно това не можем да измъкнем от него поне с приблизителна точност. Въпреки положителните си качества, чичо ти Джордж има тенденцията да става нечленоразделен, когато е в плен на силни чувства. Можах само да изкопча от него, че е станал жертва на обир.

— Обир!

— Някакъв непознат с ужасяващи бакенбарди и много особен нос нахлул с взлом в апартамента му на Джърмин Стрийт в негово отсъствие и задигнал някои от вещите му. Когато Джордж се прибрал, той заварил непознатия в гостната си, но веднага хукнал да бяга.

— Чичо Джордж?

— Непознатият. А чичо ти твърди, че му липсва изключително ценна табакера. Лично аз съм склонна да отдам всичко на неговото въображение. Не е на себе си, откак си внуши, че е срещнал Юстис на улицата. Така че от теб искам, Бърти, да заминеш с него за Харъгит не по-късно от идната събота.

И като ми обърна решително гръб, тя напусна стаята, а Юстис изпълзя изпод канапето. Непрокопсаникът беше силно развълнуван. Аз също. Беше ми причерняло при мисълта за няколко седмици наедине с чичо Джордж между четирите стени на Харъгит.

— Значи ето откъде била табакерата, гръм да го уцели дано! — огорчено се провикна Юстис. — Може ли такъв мръсен номер! Да окраде собствената си плът и кръв! На този човек мястото му е в тъмница!

— Мястото му е в Южна Африка — казах аз. — Също и твоето.

И с красноречие, което силно ме изненада, аз не млъкнах поне десет минути на тема задължения към семейството и други такива. Призовах към човещината му. Разхвалявах му стръвно Южна Африка. Казах му всичко, за което се сетих, в по-голямата си част два пъти. А на онзи само пяна му излизаше от устата относно братовата му низост. Неизвестно защо беше убеден, че благодарение на красивия дар Клод го води поне с една точка. Последва болезнена сцена, когато онзи се върна от Хърст Парк. Цяла нощ ми надуваха главата. Не бях виждал някой да минава с по-малко сън от тези двамата.