Неподражаемият Джийвс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неподражаемият Джийвс». Краткое содержание книги:
След не повече от седмица Джийвс ми донесе сутрешния чай и внимателно отклони вниманието ми от спортната страница на „Морнинг Поуст“, за да го пренасочи към едно от съобщенията в колоната за сватби и годежи.
В него немногословно се докладваше, че в скоро време ще бъде сключен брак между Достопочтения (Титла, която носят синовете на благородници, които не са преки наследници. Титлата на бащата и цялото богатство се наследява от най-големия син, вторият обикновено става офицер, третият — свещеник, четвъртият — дипломат и т.н. — Б.пр.) преподобен Хюбърт Уингъм, трети син на граф Стъридж, и Мери, единствена дъщеря на покойния Матю Бърджес, собственик на Уедърли Корт в Хантс.
— Да си призная, Джийвс, донякъде го очаквах.
— Да, сър.
— Тя не би могла някога да му прости.
— Не, сър.
— Е — казах, докато отпивах от ароматната вряла течност, — на Бинго едва ли ще му трябват векове, за да се съвземе, макар че не вярвам да му се е случвало повече от седемдесет и четири пъти. Жал ми е обаче за теб.
— За мен, сър?
— Ами да, по дяволите! Нима забрави що щуране беше насам-натам, за да оправяш бинговите бакии? Кофти, че целият този труд отиде на вятъра.
— Не съвсем на вятъра, сър. Не отричам, че моите усилия да допринеса за матримониалното единение на господин Литъл и младата дама не се увенчаха с успех, но аз въпреки това гледам със задоволство на отминалите събития.
— Защото направи каквото можа ли?
— Не съвсем, сър, макар че и тази мисъл ми носи немалко удовлетворение. Но аз по-скоро имах предвид факта, че извлякох от цялата история значителна финансова изгода.
— Финансова изгода? В какъв смисъл?
— Когато научих, че господин Стегълс проявява жив интерес към състезанието, сър, аз влязох в съдружие с моя приятел Брукфийлд и откупих от собственика на „Кравата и конете“ правото да приемам залози. Начинанието се оказа крайно печеливша инвестиция. Закуската ви ще бъде готова всеки момент, сър. Бъбречета и гъби върху препечен хляб. Ще ви ги донеса веднага щом ми позвъните.
16
КЛОД И ЮСТИС НАПУСКАТ СЦЕНАТА, МАКАР И С ГОЛЯМО ЗАКЪСНЕНИЕ
Чувството, което ме облада, след като леля Агата ме сгащи онази сутрин в леговището ми и изплю страшната новина, бе, че най-сетне късметът ме е зарязал насред калта. Защото по правило мен не ме намесват в Семейни Скандали. В случаите, когато една Леля се обажда на друга Леля като мастодонт, ревящ над праисторически блата, или когато писмото на чичо Джеймс относно озадачаващото поведение на братовчедката Мейбъл минава от ръка на ръка („Моля те, прочети го внимателно и го препрати на Джейн“), кланът има тенденцията да не помни за съществуването ми. Това е едно от преимуществата на статута ми на ерген, или, според любящите ме, на слабоумен ерген. „Всякакви опити да заинтересуваме Бърти са хвърлени на вятъра“ е приблизителният им лозунг и аз го крепя с две ръце. На мен ми дайте мир и спокойствие. Затова осъзнах, че Проклятието най-сетне ме е споходило, когато леля Агата нахълта с надути платна в гостната ми, тъкмо когато мирно и кротко си пушех и си гледах в любимата точка пред себе си, и взе невъздържано да споделя с мен за Клод и Юстис.
— Слава богу — каза тя, — че най-сетне уредихме Клод и Юстис.
— Уредихме ли ги? — изненадах се аз.
— В петък отплават за Южна Африка. Господин Ван Алстин, приятел на горката Емили, им осигури места в своята фирма в Йоханесбург и ние се надяваме най-после да си седнат на… местата и да просперират.
Пак нищо не разбрах.
— В петък? За вдругиден ли става дума?
— Да.
— Южна Африка?
— Да. Отплават на „Единбург Касъл“.
— Но за какъв дявол? Сега е средата на семестъра в Оксфорд.
Леля Агата ме закова с полярен поглед.
— Ти наистина ли се опитваш да ми кажеш, Бърти, че дотолкова не проявяваш и елементарен интерес към делата на най-близките си роднини, че чак сега чуваш за изключването на близнаците от Оксфорд? Оттогава има две седмици!
— Стига бе!
— Не, ти си просто безнадежден! А аз си мислех, че все пак би могъл…
— Защо са ги изритали?
— Поляли с лимонада заместник-декана на своя колеж… И не виждам нищо забавно в тази възмутителна постъпка, Бърти!
— Така е, права си — побързах да се съглася. — Не се смеех, а се задавих. Нещо ми заседна на гърлото.
— Горката Емили — продължи неумолимо леля Агата, — която е от тези глупави, всеотдайни майки, дето погубват с глезотии децата си, какво ли не направи да ги задържи в Лондон. Щяла да им намери място в армията, можеш ли да си представиш! Аз обаче бях непреклонна. Колониите са най-подходящото място за необуздани младежи като Клод и Юстис. Затова ще отплават в петък. Последните две седмици прекараха при чичо ти Клайв в Уърстършир. Утре вечер ще бъдат в Лондон, за да хванат в петък сутринта влака за пристанището.