Неподражаемият Джийвс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неподражаемият Джийвс». Краткое содержание книги:
Не си спомням да ми се е случвало нещо по-опустошително. Те не премигнаха. Те просто угаснаха. Залата се потопи в безпросветен мрак.
Естествено, това наруши магията, ако мога така да се изразя. От всички страни полетяха гръмогласни указания какво да се прави, Главорезите затропаха с крака и се приготвиха да си прекарат добре. И, то се знае, младият Бинго неминуемо трябваше да покаже що за глупаво магаре е. Гласът му внезапно проряза тъмнината:
— Дами и господа, нещо стана със светлините…
Главорезите примряха от радост при това съобщение направо от източника. Поеха го като боен зов. След около пет минути лампите също тъй безпредупредително светнаха и представлението бе възобновено.
Десет минути бяха необходими на публиката, за да си възвърне полагаемото полусънно състояние, но общо взето нещата се канализираха и всичко продължи подозрително гладко. До момента, в който едно малко момченце с лице на кефал се промъкна странишком пред завесата, спусната след една твърде болезнена сцена относно проклятие на фея или пръстен, изпълняващ три желания, и отпочна оная песен на Джордж Забравихкаксеказва от „Всички на борда“. Знаете я „Вслушвайте се винаги в съветите на майките си, момичета!“ е лаконичното заглавие на песента, и публиката винаги се присъединява към Джордж и приглася на припева. Страхотно зряла и дори възвряла балада, бих я нарекъл, и аз самият я изпълнявам с много чувство под душа, но в никой, ама в никой случай — както би съобразил всеки с изключение на безподобния тиквеник Бинго — не е подходяща за детска коледна забава в старо селско кметство. Още в началото на първия куплет по-качествената половина на публиката се колоса по местата си и дамите взеха да си веят с ветрилата, младата Бърджес акомпанираше на пианото по един замаян, механичен начин, а куратът извърна страдалчески очи. Главорезите обаче много я одобриха.
В края на втория куплет детето млъкна и взе да се прокрадва тихомълком към кулисите. При което дочухме следния кратък, но съдържателен диалог:
МЛАДИЯТ БИНГО (гласът му долита гръмовно, вибриращ сред гредите на тавана): Хайде, давай!
ДЕТЕТО (свенливо): Не ща!
МЛАДИЯТ БИНГО (оше по-гръмовно): Давай, диване такова, или ще те удуша!
Малкият изглежда бързо съобразяваше, защото мълниеносно прецени, че Бинго, бидейки в можност да го докопа, е най-добре да бъде умиротворен, пък за цената после ще се мисли. Затова спря да се приплъзва странично, затвори очи, изкикоти се истерично и обяви:
— Дами и господа, а сега ще помоля свайер Тресидър да ни направи честта да се присъедини към нашия рефрен!
Знаете ли, въпреки най-благотворителните ми чувства към младия Бинго, има времена, когато просто не мога да се отърся от подозрението, че мястото му е в някое специализирано здравно заведение. Клетото същество, по всяка вероятност, бе предвкусвало гореизложеното като гвоздея на програмата. Явно бе виждало в болното си въображение как свайерът скача с радостен възглас на крака и песента просто се рони звънко от устните му, докато наоколо се вихри повсеместно веселие. Разбира се, случи се това, че старият Тресидър — и аз изобщо не го виня — просто занемя на място, като само се изду и стана още по-морав. Долните Прослойки на Средната Класа се смръзнаха в безмълвие и зачакаха падането на тавана. Единственият сектор в публиката, приел с безрезервно одобрение Бинговото хрумване, бяха Главорезите, които дадоха спонтанен звуков израз на възторга си. За Главорезите това бе достоен завършек на изминалата година.
При което светлините повторно угаснаха.
Когато пак стана светло след минута-две, можахме да видим как свайерът се оттегля сковано начело на родата си, а Мери Бърджес седи пред пианото с бледо, съсипано изражение. Куратът се бе вторачил в нея и нещо в изражението му подсказваше, че макар заобикалящите ни събития да са несъмнено прискърбни, той лично е забелязал и нещо много красиво.
Шоуто за пореден път се поднови. Последваха няколко предълги откъса от „Десетина пиески за невръстни хлапета“, след което пианистката удари първите акорди от прелюдията към „Портокаловото момиче“ — най-големия хит в ревюто на „Палас“. Тутакси загрях, че това е победоносният Бингов финал. Цялата трупа се изнесе на сцената, готова да даде своя принос по даден знак. Да, това несъмнено бе финалът. Не мина много време, преди да осъзная, че е нещо повече от финал. Това бе краят.