Неподражаемият Джийвс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неподражаемият Джийвс». Краткое содержание книги:
В апартамента става напрегнато, тъй като Клод и Юстис не си говореха. Аз съм дружелюбна животинка и много страдам, когато съм принуден да деля покрив с двама близнаци, всеки от които не забелязва присъствието на другия върху географията и отрича правото му на живот.
Човек неминуемо започва да си мисли в такива случаи, че това просто не може да продължава и слава богу, то не продължи. Ако някой обаче ми се беше явил предишния ден за да ми каже какво щеше да се случи, аз само шях да се усмихна вяло, Тъкмо бях изпаднал в непоклатимото убеждение, че нищо по-слабо от динамит не е в състояние да откърти тия двамата от непосредствената ми близост, когато Клод се промъкна в петък сутринта при мен в спалнята и ми снесе своята новина. Аз се усъмних, че чувам добре.
— Бърти — каза той, — много мислих над въпроса.
— Кой въпрос?
— Целия. Дето си губя времето в Лондон, докато мястото ми е в Южна Африка. Не е почтено — с много чувство добави той, — не е правилно. С две думи, Бърти, старче, утре заминавам.
Аз залитнах и добре, че още си лежах.
— Заминаваш? — хлъцнах обезсилено.
— Да — потвърди Клод. — Ако, разбира се, имаш добрината да изпратиш Джийвс да ми купи билет. Боя се, че ще трябва да те обруля за пътните разноски, старо. Нали не възразяваш?
— Да възразявам! — изкрещях аз и се вкопчих спазмотично в ръката му.
— Значи всичко е наред. О, между другото, нали ще си мълчиш пред Юстис за моите намерения?
— Ама той не идва ли с теб?
Клод потрепера.
— Не, слава на господа! Направо ме втриса при мисълта да бъда затворен с този подлец на един кораб. Не, нито дума на Юстис. Слушай, дали ше успееш да ми осигуриш билет за толкова кратко време?
— И още как!
По-скоро щях да купя кораба, отколкото да допусна подобна възможност да ми се изплъзне.
— Джийвс! — разкрещях се аз, щом се втурнах в кухнята. — Бързо в кантората на „Юниън-касъл“ да осигуриш една койка за господин Клод на утрешния параход. Той ни напуска, Джийвс!
— Да, сър.
— Господин Клод изрично помоли дума да не се споменава пред господин Юстис за тези му намерения.
— Да, сър. Господин Юстис изрази идентични желания, когато ме изпрати да му купя билет за същия кораб.
Аз зейнах.
— И той ли си тръгва?
— Да, сър.
— Нищо не разбирам.
— Да, сър.
При различни обстоятелства бих дал по-изразителна изява на чувствата си пред Джийвс. Бих поподскачал от радост и покрещял от възторг, но онези гети препречваха като непреодолима бариера общуването ни. Със съжаление трябва да спомена освен това, че не пропуснах да му натрия носа. Беше ме изтормозил с липсата на съчувствие в час на безподобна несгода, затова просто си го просеше да му натякна, че хепиендът е осъществен без дори най-малката му намеса.
— Такива ми ти работи, Джийвс — подсмихвах се невъздържано. — Край на болезнения епизод. Знаех си, че нещата ще се оправят от само себе си, ако не ги припираме и им дадем да отлежат и — най-важното — ако запазим присъствие на духа. Много момчета на мое място биха загубили въпросното присъствие.
— Да, сър.
— Биха се юрнали да молят за помощ.
— Не е изключено, сър.
— Но не и аз, Джийвс.
— Така е, сър.
И с тези думи го оставих да мисли, та белким му дойде акълът в главата.
Дори мисълта, че ще трябва да се заточа с чичо Джордж в Харъгит, не успя да ме депресира в събота, докато оглеждах внимателно апартамента и се опитвах да свикна с мисълта, че Клод и Юстис не са в него. Бяха се измъкнали крадливо и поотделно веднага след закуска, Юстис за да хване влака от гара Ватерло, а Клод за да се промъкне в гаража, където си държа колата. Не можех да допусна двамата да се сблъскат на гарата и да си променят решението, затова подсказах на Клод колко по-приятно би било да отиде с кола до Саутхамптън.
Лежах по гръб на любимата кушетка, съзерцавах миролюбиво мухите по тавана и си мислех в какъв прекрасен свят живеем, когато в стаята влезе Джийвс с писмо върху подноса.
— Донесе го специален куриер, сър.
Разкъсах плика и първото нещо, което изпадна отвътре, беше банкнота от десет лири.