Неподражаемият Джийвс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неподражаемият Джийвс». Краткое содержание книги:
Не може да не сте слушали „Портокаловото момиче“ в „Палас“. Текстът на песента звучи горе-долу така:
О! Няма ли тарам-папам-папам портокали?
Моите не помня какво портокали!
Моите не помня какво портокали!
О! Няма ли забравих думите портокали.
Тарам-папам как беше тук портокали.
О!… или нещо подобно.
И текстът си го бива, а за музиката да не говорим, но гвоздеят на номера е, когато момичетата започнат да вадят портокали от кошниците си, нали разбирате, и да ги мятат по зрителите. Не знам дали ви е направило впечатление, че публиката неминуемо припада от възторг, когато я замерят с нещо от сцената. Всеки път, когато съм бил в „Палас“, клиентелата направо пощурява на това парче.
В „Палас“, естествено, портокалите са направени от оранжев памук и момичетата не толкова ги запокитват, колкото ги подхвърлят гальовно на седящите в първия и втория ред. Аз заподозрях, че тазвечерният режисьор има друго художествено виждане, едва когато чух свистене покрай ухото си и в стената зад гърба ми се разпльоска нещо, сред излишество от семки и гнилоч. Вторият портокал сочно шляпна по врата една Важна Клечка от първия ред. Третият, за жалост, не ме подмина и за известно време изгубих интерес към произходящото.
След като остъргах лицето си и за минутка спрях сълзенето в едното око, успях да установя, че селската забава се доближава по събитийност до оживена нощ в Белфаст. Въздухът бе натежал от писъци и цитрусови плодове. Малолетните енориаши върху сцената, които изобразяваха момичетата от „Палас“ и сред които се открояваше пощръклелият от отчаяние Бинго, се удоволстваха от все сърце. Те ясно си даваха сметка, че това не може да продължава вечно, поради което оползотворяваха до краен предел уникалната възможност. Главорезите се юрнаха да събират малкото оцелели портокали, за да ги вкарат в повторно действие, така че публиката се оказа в прегръдките на двупосочен обстрел. Суматохата бе забележителна, но тъкмо когато нещата истински се напекоха, светлините за кой ли път изгаснаха.
Аз прецених, че е време да си ходя и се плъзнах навън, но едва бях поел глътка коледен въздух и зрителите ме последваха масово. Те се стичаха покрай мен на двойки и на тройки и никога не бях чувал по-единодушна публика. Всички до един проклинаха горкия Бинго и в непосредствената ми близост спонтанно взе да се оформя философска школа, чиято обединяваща идея бе да причакат Бинго на излизане и да го изплакнат хубавичко в селския вир.
Броят на ентусиазираните привърженици на тази школа растеше тъй лавинообразно, тяхната решимост бе тъй непоклатима, че за мен оставаше само да се провра отзад и да предупредя младото говедо, че е време за перука, тъмни очила и страничен изход. Намерих го зад кулисите, седнал върху един сандък, обилно потящ се и приличащ повече от всякога на отбелязано с кръстче място, където е станала злополука. Косата му стърчеше нагоре, ушите му висяха надолу и една строга дума несъмнено би го накарала да избухне в сълзи.
— Бърти — прошепна той глухо, щом успя да фокусира върху мен погледа си, — беше онзи Стегълс! Сгащих едно от хлапетата, преди да успее да го драсне, и с подръчни средства изтръгнах от него признания. Стегълс подменил с истински портокали памучните топки, които бях изработил собственоръчно с пот на чело и при разноски от близо една лира за материали. Сега съм се запътил да го издиря и да го разкъсам на парчета. Ще го хвана и ще започна от…
Мразех се, задето се налагаше да прекъсна мечтанията му, но нямаше как.
— Божичко, човече, сега не е време за лекомислени забавления. Трябва незабавно да се спасяваш!
— Бърти — продължи той с безжизнен глас, — ТЯ беше тук преди малко. Каза, че аз съм виновен за всичко и повече не желае да разговаря с мен. Каза, че винаги била подозирала, че съм точно такъв безсърдечен дебелашки шегаджия, но сега вече го знаела със сигурност. Каза… Абе доста неща каза.
— Това да са ти главоболията! Не си ли даваш сметка, че около двеста туингаджии в добра спортна форма те чакат отпред, за да те удавят в езерото?
— Не!
— Да!
Това го досмаза. Но само за част от секундата. Винаги съм знаел, че в жилите на Бинго тече немалко булдогска кръв. След миг лицето му бе озарено от една такава неповторима, сладка усмивка.
— Много важно! — каза. — Аз пък ще се промъкна през мазето, ще се прехвърля през стената, ще пропълзя през улицата и ще претичам през задните дворове. Мен ли ще сплашат!