Неподражаемият Джийвс

— Ама не, не може така! — реших да се вместя аз в диалога. — Какви се ги намислили? Къде, според вас, ще живеете, докато сте в Лондон?

— Ами че тук — изненада се Юстис.

— Къде другаде? — повдигна вежди Клод.

— Ти, Бърти, нали нямаш нищо против да ни подслониш? — попита Юстис.

— Разбира се, че няма — сряза го Клод. — Бърти е джентълмен.

— А бе, глупави магарета, ами ако леля Агата узнае, че ви укривам тук, когато се предполага, че сте в Южна Африка? Къде ще си намеря място?

— Вярно бе. Къде ще си намери място? — обърна се Клод към Юстис.

— Все ще се оправи някак — успокои го Юстис.

— Разбира се — грейна Клод. — Той е оправно момче.

— И още как! — възхитено ме изгледа Юстис. — Много е находчив този наш Бърти.

— А сега — каза Клод, изчерпал веднъж завинаги темата, — какво стана с онзи обяд, за който ми говореше преди малко, Бърти? От този джийвсов коктейл в сърцевината ми зейна незапълнима хралупа, но да се надяваме, че шест пържоли и пудинг с масло ще свършат работа на първо време.

Всеки мъж минава през черни периоди в живота си, към които не може да погледне назад, без да го парят очите и треска да го втресе. За някои, съдейки по романите напоследък, това си е ежедневие. Но на човек като мен, със закръглени независими доходи й завидно храносмилане, рядко му се пука гумата на возилото на живота. По тези причини гледам само в краен случай да възраждам в съзнанието си спомена за онази изтерзана, изстрадана епоха. Защото дните, последвали неочакваното възкресение на триждипроклетите близнаци, бяха тъй необозримо страшни, че нервите ми щръкнаха от телосложението и се навиха по краищата на масури. Състоянието ми до голяма степен се дължеше на факта, че ние, Устърови, сме честни, прями и открити, и ни боли, когато лъжем и мамим.

На другия ден леля Агата намина да си побъбрим. Двайсет минути да беше подранила, шеще да свари близнаците с пълни усти с яйца и бекон. Тя рухна в едно кресло и тутакси ми направи впечатление, че не е обичайната ми слънчева леля Агата.

— Бърти — каза, — много съм тревожна.

Аз също. Не знаех нито колко време ще остане, нито кога ще цъфнат близнаците.

— Започвам да се питам — продължи тя, — дали не бях неоправдано сурова с Клод и Юстис.

— Не, не би могла!

По този въпрос бях непоклатим.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами… ъ… ти не би могла да бъдеш сурова с когото и да било, лельо Агата.

Много съм бърз. На старата роднина й стана хубаво и тя ме изгледа с по-малко погнуса от друг път.

— Много мило, че го казваш, Бърти, но все си задавам въпроса дали са в безопасност.

— Дали са в какво?

Употребата на тази дума във връзка с близнаците, които са ненакърними като две млади тарантули, направо ме гръмна.