Неподражаемият Джийвс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неподражаемият Джийвс». Краткое содержание книги:
— Смяташ ли, че всичко е наред с тях?
— В какъв смисъл? — предпазливо помолих аз за уточнение.
Леля ме изгледа с една особена премреженост.
— Да ти е минавало през ума, Бърти, че чичо ти Джордж е ясновидец или екстрасенс?
Защо имах чувството, че прехвърча от тема на тема?
— Екстрасенс?
— Възможно ли е, според теб, да вижда неща, които са невидими за обикновеното око?
Твърде възможно, макар и малко вероятно. Чичо Джордж е празнично настроено старо яйце, чийто живот минава във волно сноване от клуб в клуб, за да се черпи с други празнично настроени стари яйца. Замержелее ли на хоризонта, келнерите ше си изпотрошат краката да търсят тирбушона. Именно чичо Джордж е великият откривател, който изнамери, че алкохолът е храна и с това изпревари значително съвременната медицинска мисъл.
— Чичо ти Джордж вечеря с мен снощи и беше силно разтърсен. Твърди, че по средата на пътя между Девонширския клуб и клуб „Будълс“ внезапно съзрял фантазма на Юстис.
— Кое на Юстис?
— Фантазма. Това е термин, с който се обозначава материалната изява на духа на тяло, намиращо се на хиляди мили разстояние. В първия момент помислил, че вижда Юстис в плът и кръв, ала фигурата изчезнала зад ъгъла и когато чичо ти Джордж стигнал там, вече нямало нищо за гледане. Крайно озадачаващо и притеснително. Въздействието върху чичо ти е забележително. Цяла вечер пи газирана вода и държанието му е крайно неадекватно. Мислиш ли, че горкичките момчета са в безопасност, Бърти? Дали не им се е случило нещо неописуемо страшно?
Потекоха ми лигите при тези думи, но казах — не, едва ли им се е случило нещо неописуемо страшно. За мен Юстис беше нещо неописуемо страшно, а Клод — нещо още по-неописуемо страшно, но премълчах. А тя си тръгна все тъй угрижена.
Когато онези двамата се върнаха, аз им поставих въпроса ребром. Колкото и да е приятно да изкараш акъла на стария чичо Джордж, все пак не беше редно да се развяват при пълна видимост из столицата.
— Ама старче — каза Клод, — бъди разумен. Нищо не бива да сковава нашите действия.
— И дума да не може да става — подкрепи го Юстис.
— Цялата същност на въпроса е, че трябва да сме волни, за да се придвижваме необезпокоявани тук и там.
— Сега сме тук, после сме там — поясни братът.
— Но, по дяволите…
— Бърти! Не пред детето!
— Донякъде обаче разбирам гледната му точка — замислено изрече Клод. — Защо не си купим маскировки?
— Скъпо мое момче! — погледна го Юстис с нескрито възхищение. — Каква идея! Сам ли се сети?
— Не, Бърти ми я подсказа.
— Аз?!
— Нали ни разправи онази вечер за Бинго Литъл и брадата, която си лепнал, за да не го познае чичо му.
— Ако си въобразявате, че ще допусна двама и без това грозни тръни в очите човешки да влизат и излизат от апартамента ми с развети бради…
— Има право — призна Юстис. — Тогава рунтави бакенбарди.
— И изкуствени носове — додаде Клод.
— И, щом казваш, изкуствени носове. Значи, Бърти, момчето ми, свалихме канара от плещите ти. За нищо на света не бихме те притеснили по време на това импровизирано малко гостуване.
Отидох да търся Джийвс за утеха, но той само изрече нещо за буйната младежка кръв. Ни капка съчувствие.
— Добре, Джийвс. Отивам на разходка в парка. Приготви ми Итънските гети.
— Да, сър.
След два дни Марион Уордър пристигна у дома към пет часа, тъкмо когато се канех да пия чай. Огледа предпазливо стаята, преди да седне.
— Братовчедите ти няма ли ги, Бърти?
— Не, слава богу.
— Тогава ще ти кажа къде са. В моята всекидневна. Гледат се на кръв от два срещуположни ъгъла и ме чакат да се прибера. Бърти, на това трябва да се сложи край.
— Ти май доста ги виждаш напоследък?
В този момент влезе Джийвс с чая, но горкото момиче беше тъй разбълникано, че не го изчака да се махне, за да продължи с бележките си. Имаше вид на прескрипан заек.
— Крачка не мога да направя, без да се препъна в единия или другия. Най-често и в двамата. Развиха навика да се явяват едновременно, след което сядат мрачно и чакат; да видят кой ще издържи по-дълго. Изнемогвам до пълната крайност!
— Знам — казах с много разбиране. — Знам.
— Казвай тогава какво да правя.
— Хабер си нямам. Защо не кажеш на прислужницата да им съобщава, че те няма?
Тя потрепера.
— Опитах вече. Те опънаха палатка на стълбището и не можах да мръдна от къщи цял следобед, а имах много важни ангажименти. Защо не ги убедиш по някакъв начин да си вървят в Южна Африка, където явно ги искат.
— Май силно си ги впечатлила.
— И още как. Сега пък започнаха да ми правят подаръци. Или поне Клод. Снощи настоя да приема тази табакера. Дойде в театъра и отказа да се махне, докато не я взема. Макар да съм длъжна да призная, че никак не е лоша.