Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
След продължително мълчание от шубраците се показа малобройна група. Мъжете бяха загърнати в парцаливи дрехи и носеха странен набор от сечива, навярно предназначени за оръжия. Зад тях стояха двама стрелци, други двама бяха разположени на фланговете. Групата прекоси пътя и спря на няколко крачки пред Солон.
Водачът, прегърбен мъж на средна възраст с дълъг и крив като клюн нос, пристъпи напред. Имаше толкова окаян вид, че Джеймс почти очакваше да запелтечи нечленоразделно. Вместо това мъжът се усмихна, разкривайки прогнилите си зъби, и произнесе с ясен глас:
— Хиляди извинения, господа, но ако държите да стигнете там, закъдето сте тръгнали, няма да е зле, ако ни оставите едно скромно дарение в размер на няколко сребърника. В края на краищата този край е суров и опасен.
Солон поклати невярващо глава.
— И смееш да искаш пари от един монах?
Водачът погледна към другарите си, които пристъпваха смутено от крак на крак, после отново извърна очи към Солон.
— Простете, милостиви господине. Не бихме желали да си имаме неприятности с боговете. Вие може да си продължите по пътя. Но останалите ще трябва да платят.
— Те са под моя закрила!
Мъжът огледа още веднъж монаха, сетне и неговите спътници.
— Ами те не носят свети одежди — подметна той насмешливо. — Не виждам как може да са под чиято и да било закрила, освен под своята собствена!
Солон скочи от коня и се приближи към мъжа, като почти се надвеси над него.
— Сигурно имаш наистина сериозно оправдание, щом дръзваш да изкушаваш боговете.
— Защо не ги изтрепем и да си продължим по пътя? — предложи с досада Джеймс.
— Трябва да избягваме излишното кръвопролитие, приятелю — укори го Солон. После, с изумителна пъргавина за човек с неговите размери, замахна с десницата си и я стовари право в щръкналата брадичка на водача. От удара мъжът подскочи във въздуха и рухна на земята. Приятелите му се втурнаха да му помогнат, но заковаха уплашено на няколко крачки от монаха.
— Има ли още някой, който настоява да получи подаяние от нас? — попита заплашително той.
Мъжете се спогледаха, после двама отнесоха поваления водач, а останалите се изпокриха в храсталаците.
Солон се върна, яхна си коня и каза отсечено:
— Да вървим.
Джеймс и Яжара се спогледаха, после едновременно прихнаха.
— Щом настояваш — рече Джеймс.
Скоро отрядът прекоси откритото място и навлезе в следващата гора.
Малко след смрачаване излязоха от един завой на пътя и забелязаха в далечината светлинка. Джеймс даде знак да забавят ход и да се движат предпазливо.
Скоро установиха, че светлината иде от прозореца на странноприемница, разположена на една поляна встрани от пътя. Беше дървена, двуетажна, с открита конюшня и щръкнал зидан комин, от който се виеше табела. Над вратата висеше табела, изобразяваща човек с вързоп и тояга.
— Това трябва да е „Друмник“ — обяви Джеймс.
— Странноприемницата, където ще ни чака човекът на принца, така ли? — попита зарадвано Кендарик. — Как се казваше — Алан?
Джеймс кимна.
— Преди да влезем — рече той, — искам да те предупредя да не споменаваш пред никого накъде сме тръгнали и по каква работа. Нищо чудно вътре да има агенти на Мечището.
— Виж, тези ваши интриги не ме засягат — заяви Кендарик. — Искам само легло и топла храна. Нима това е много?
— Понякога е твърде много — отвърна сухо Джеймс.
Скочиха от конете и Джеймс се провикна за прислуга. Откъм конюшнята дотича едно момче, улови конете за юздите и ги отведе отзад. Преди това обаче Джеймс го задържа и го инструктира подробно как да се погрижи за животните. След като се увери, че съветите му ще бъдат изпълнени, махна на другите да го последват в странноприемницата.
Влязоха в ниско и претъпкано, но инак чисто и подредено помещение. Весел огън трепкаше в огнището, а по масите се бяха смесили пътници и местни жители и разговаряха оживено, докато надигаха чаши с ейл и си похапваха.
Джеймс отведе спътниците си при тезгяха. Съдържателят, едър плещест мъж, ги посрещна с ведра усмивка.
— Господа — подхвана той, но забеляза Яжара и побърза да добави: — И дами. Аз съм Гудман Ройос, съдържателят на странноприемницата. Какво ще обичате?
— Като начало, по една халба ейл за изморените пътници.
— Веднага! — Ройос с опитни движения напълни четири големи халби. — Накъде сте тръгнали? — попита той, докато ги поднасяше.
— На север — отвърна Джеймс. — Е, какви са новините по тези места?