Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
Случайния не носеше подплънки; той влизаше в бой само по пух и заради идеята „направи го или умри!“ Тази топка трябваше да бъде спряна и той беше този, който трябваше да я спре — Allah il Allah Akbar!
Имаше само едно решение на проблема: да заключим котката, докато играем крикет. Но Бети Лу не би го позволила.
Много добре, добавете към правилата и следното: Всичко, което може да сполети една топка за крокет от страна на един котарак, добро или лошо, е част от естествените рискове; такава си е играта.
Постепенно Случайни числа порасна, улегна и си загуби ентусиазма за крокет. Но котешкото правило остана и беше разширено така, че да се отнася за всеки котарак, независимо дали той е тукашен жител или пътуващ търговец, както и за кученца, птички и деца под двегодишна възраст. В по-късни времена въведох това правило на планетата Терциус.
Споменах ли ви сделката, чрез която се сдобих със Случайни числа от господин Ренуик? Май не съм. Той искаше да „смени рунтавелка за рунтавелка“ — така се изрази. Сама си го изпросих, защото го попитах какво иска за котенцето, като очаквах да каже, че не иска пари, тъй като котенцето не му е струвало нищо. Аз също не очаквах нищо, защото макар и да знаех, че някои котки с родословие ги купуват и продават, всъщност не бях виждала такава. Дотогава всички котенца, които бях виждала, ги подаряваха и никой не искаше нищо в замяна.
Нямах намерение да пускам господин Ренуик пак в къщата — спомнях си как стана първия път. Но неочаквано се сблъсках със следния факт: господин Ренуик носеше картонена кутия от обувки, а котенцето беше вътре. Да сграбча кутията и да му затръшна вратата под носа? Да отворя кутията на верандата, след като той ме бе предупредил, че котето няма търпение да избяга, а шумоленето и драскането отвътре го потвърждаваше? Да го излъжа — да му кажа „извинявайте, ама ние вече си намерихме коте“?
И тогава телефонът звънна…
Всъщност още не бях свикнала с това, че имаме телефон. За мене телефонният звън означаваше или лоши новини, или че се обажда Брайни — което и да беше от двете, трябваше веднага да вдигна слушалката. Подхвърлих „извинете!“ и се затичах, като го зарязах на отворената врата.
Той ме последва вътре по главния коридор до моята шивалня-канцелария-работилница. После постави кутията пред мене, отвори я… и аз видях това възхитително пухкаво котенце, докато говорех с мъжа си.
Брайън беше тръгнал да се прибира и се обаждаше да ме пита искам ли да донесе нещо.
— Мисля, че не, миличък. Но побързай — котенцето ти вече е тук. Мъничка красавица точно с цвета на върбов мъх. Донесе я господин Ренуик, каруцарят на голямата чаена компания „Атлантик и Пасифик“. Брайни, той иска да ме чука в замяна на котето… не, съвсем сигурна съм. Не само си го каза, ами и ме последва, обгърна ме с ръце и в момента си играе с гърдите ми… Какво?… Не, не съм му казвала нищо подобно. Така че побързай. Няма да се боря с него, миличък, защото съм бременна, просто ще се предам… Да, сър, ще го направя. Au ’voir8. — Затворих… макар че ми беше минало през ума да използвам слушалката като полицейска палка. Но наистина не ми се искаше да се стига до борба с това бебе вътре в мене.
Господин Ренуик не ме остави на мира, но когато думите ми проникнаха до съзнанието му, замря на място. Обърнах се с лице към него.
— Не се опитвай да ме целунеш — казах му. — Не искам да рискувам да хвана някоя настинка, бременна съм. Имаш ли презерватив? „Весела вдовица“?
— Ъ… имам.
— Така си и мислех — сигурна съм, че не съм първата домакиня, при която си се пробвал. Добре, моля те, използвай го, защото не ща да хвана някоя срамна болест, пък и ти — също. Женен ли си?
— Да. Исусе, ама на тебе хич не ти мига окото!
— Мига ми и още как. Просто не искам да рискувам да бъда изнасилена, когато нося бебе — това е. Тъй като и ти си женен, и не искаш да прихванеш нещо, слагай гумата. За колко време се идва от Трийсет и първа и „Уудланд“ дотук? (Брайън се бе обадил от Дванайсета и „Уолнът“ — доста по-далече.)
— Ъ… не е много.
— Тогава по-добре побързай или мъжът ми ще те хване на калъп. Ако наистина смяташ да ми сториш това.
— Ох, по дяволите! — той рязко ме пусна, врътна се и тръгна към входната врата.
Мъчеше се с бравата, когато извиках:
— Забравихте си котето!
8
Довиждане (фр.). Бел.пр.