Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Да, но получаваш четири пъти повече от това, което си дал — забеляза Исидор.
Абрахам изтръпна.
— Ах, ти, подозрително същество! — извика той. — Какво ли ще стане с тебе, ако те изпъдя на улицата? Не, мили мой, не искам повече да се мъча и да тегля, за да храня един ленивец, който нищо не работи!
— Не бъди такъв — опитваше се да го укроти еврейката. — Нали ти е племенник, син на покойната ти сестра, твоя плът и твоя кръв?
— Ти го защитаваш — прибави жално Марголински. — А защо ли пък не? Нали е млад, пък има и хубаво лице? Заповядай, върни кърпичката, която си му дала и която той загуби, когато пусна нихилиста да избяга, а аз загубих 2000 рубли.
Махлен и Исидор стояха като вкаменени: не можеха и дума да продумат. Те бяха ужасени и поглеждаха крадешком кърпата, която Абрахам тържествено размахваше пред тях.
— Ти да не си полудял, Абрахам? — проговори най сетне Махлен. — Какво бърбориш? Нима не ти е мила дори честта на жена ти?
— Добре, добре — каза Абрахам, който омекна от този й отговор. — Исидоре, повикай барона.
— Махлен — каза Абрахам, когато остана насаме с жена си. — Може би аз не съм прав, като се съмнявам в тебе, но ако искаш да съм спокоен, то Исидор непременно трябва да напусне къщата ни. Съмнението ми в него е пуснало дълбоки корени.
— Добре — каза Махлен, като се преструваше, че е равнодушна. — Нека си отиде, но ти трябва да му дадеш средства, за да продължи учението си…
Ако Абрахам беше наблюдателен, той щеше да забележи, че въпреки спокойния си тон, Махлен говореше с вълнение и притискаше с ръка туптящото си сърце.
Но преди да успее да и отговори, в стаята влезе Хуго.
— Мисля, че ви обезпокоих — каза той и учтиво се поклони. — Но ако е така, мога да дойда и друг път.
— Как може да ни безпокоите, господин бароне! — рече Махлен, като му поднесе един стол, който избърса с престилката си.
Хуго благодари и седна на стола, а Абрахам започна силно да кашля, което беше знак за жена му. Тя разбра и след като поздрави Хуго, излезе от стаята.
— Не е нужно да ми казвате причината на вашето посещение, защото аз и без това я разбрах. Вие искате пари назаем?
Хуго се усмихна.
— Наистина много добре отгатнахте. Но без заобикалки; можете ли да ми дадете 5 хиляди срещу 8000 рубли?
— Пет/хиляди! — с плачлив тон извика Абрахам. — Как мислите, бароне, колко време трябва да работи човек, за да спечели такава сума?! Минават години, години на пот и труд. Аз да ви дам тази сума от 5000 рубли, да ви я сложа в ръцете?
— Тъй е, драги ми приятелю, но в замяна на това аз ще ви дам полица — отговори Хуго.
— Полица! — възкликна Марголински, като подскочи от мястото си. — Какво ще правя с вашата полица? Златото ми е по-ценно и мило.
Хуго прехапа устни и поглади русата си брадичка.
— Драги ми Марголински, не ме оставяйте този път без пари. Казвам ви искрено, че са ми нужни, за да изплатя друг дълг.
— Значи така стои работата, господин барон? Ще отворите нова дупка, за да запушите старата? Такъв е старият ви обичай, но не е добър. Мисля, че преди малко ме нарекохте „драг приятел“? Добре, аз като добър ваш приятел ще ви дам един съвет: Обърнете се към баща си.
Хуго подскочи като попарен.
— Наистина това ще е най-добре — каза той. — Тогава ще трябва да взема списъка с дълговете си и да му кажа: плати го или ще се убия. Но с баща си такива работи не бива да говоря. Той ги разбира по друг начин. Осъжда всекиго, който харчи повече, отколкото трябва.
— На колко години е господин баща ви?
— На 64 години, но изглежда на 70 — отговори младият барон.
— Това е добре — каза тихо лихварят. — Навярно старият е отпаднал и не след дълго ще свърши, а вие ще го жалеете. Тогава ще притежавате цялото му имущество в Курландия…
— Това сигурно няма да стане скоро. Наистина наследството ще бъде мое, но баща ми може би ще живее още 10–12 години. Пък и аз не мога да мисля за такива тъжни работи.
Евреинът сви рамене, като почукваше с пръсти по масата и се преструваше, че съжалява барона.
— Жалко, в този случай не ще мога да ви помогна, господин Хуго — каза той. — И аз нямам повече от 100 рубли.
— О, Боже, днес искате да ми откажете — рече Хуго, като бършеше потта от челото си. — Не бива да го правите, Марголински. Вие трябва да се смилите над мене. Нуждата ни учи да се молим.
Младият аристократ, който се гнусеше от този евреин, се забрави дотолкова, че го умоляваше със скръстени ръце.
— Помогнете ми, вземете каквато щете лихва, но този път не ме оставяйте да си тръгна без пари.