Кристалният отломък

Каленият в много повече битки елф вече знаеше как точно да нападнат враговете си така, че да имат най-големи шансове да ги победят. Той безшумно даде знак на Уолфгар да спре и прошепна:

— Трябва да нанесем удар и веднага да се отдръпнем — обясни Дризт. — И чак тогава да нанесем следващия си удар.

— Няма да е лесно. Врагът вече ще е нащрек — поколеба се Уолфгар.

— Имам нещо, което може да ни е от полза.

И като отвори раницата си, елфът извади малката статуетка и повика своята сянка. Когато огромната котка внезапно се появи до него, варваринът ахна от ужас и отскочи назад.

— Защо призоваваш демони! — възкликна той толкова силно, колкото смееше, а кокалчетата на ръцете му побеляха — така здраво бе стиснал дръжката на Щитозъб.

— Гуенивар не е демон — увери го Дризт. — Тя е мой приятел и безценен съюзник.

Пантерата изръмжа, сякаш разбираше какво си говорят и Уолфгар уплашено отстъпи още по-назад.

— Това не е обикновен звяр! — отвърна Уолфгар. — Няма да се бия рамо до рамо с демон, призован с магия!

Племената от тундрата не се бояха от никой, звяр или човек, ала Черните изкуства им бяха напълно непознати и това ги правеше уязвими.

— Ако вербезите научат истината за изчезналите си другари — мрачно каза Дризт — Бруенор и останалите джуджета ще бъдат в сериозна опасност. Котката ще ни помогне да спрем този отряд. Нима ще позволиш на страха си да ни попречи да спасим джуджетата?

Уолфгар изпъна рамене и се опита да се успокои. Гордостта му и страхът за джуджетата (а Дризт се бе надявал да въздейства именно върху тях) го накараха временно да забрави отвращението, което изпитваше към Черните изкуства.

— Отпрати звяра, нямаме нужда от помощ!

— С Гуенивар ще сме сигурни, че ще ги погубим до един. Нямам намерение да залагам живота на джуджетата на карта, заради твоите суеверия.

Дризт знаеше, че щяха да са му нужни часове, за да накара Уолфгар да приеме Гуенивар за съюзник, ако въобще някога успееше, ала засега се нуждаеше единствено от съгласието му да участва в нападението.

Великаните вървяха вече часове наред и елфът забеляза как все повече и повече забавят крачка, редиците им се разхлабват, а някои от тях изостават назад. Всичко се нареждаше точно както се бе надявал.

Пътеката зави за последен път между два огромни скални къса, а после се разшири значително и започна да се изкачва към пропастта. Там рязко зави и тръгна покрай скалата — от едната й страна се издигаше висока каменна стена, от другата — скалиста пропаст. Дризт направи знак на Уолфгар да бъде готов и изпрати огромната пантера срещу враговете им.