Кристалният отломък

Уолфгар също остави главатарят на малкия отряд да отмине. В момента, в който Дризт нападаше двете чудовища, вторият великан почти се бе изравнил с варварина. Вербегът спря и се обърна с намерение да помогне на другарите си, ала в този момент Уолфгар с всичка сила запрати Щитозъб срещу него. Тежкият чук се стовари върху гърдите на великана и като изкара всичкия въздух от дробовете му, го събори по гръб. В следващия миг бойният чук вече летеше към главатаря на вербезите, който се обърна точно навреме, за да получи ужасяващ удар право в лицето.

Без да се колебае, Уолфгар скочи върху първия великан, когото бе повалил и сключи мощните си ръце около врата му. Чудовището бързо се съвзе и като стисна варварина в огромните си ръце, с лекота повдигна по-дребния си враг от земята. Ала годините, които бе прекарал с тежкия ковашки чук и каменоделското длето в ръка, бяха заякчили мускулите на варварина и ги бяха изпълнили с желязна сила. Той стегна пръсти около шията на противника си и бавно завъртя ръце. С шумен пукот вратът на вербега се прекърши и главата му увисна настрани.

Великанът, когото Дризт бе ослепил, яростно размахваше огромната си тояга напосоки. Елфът отскачаше ту наляво, ту надясно, сипейки удар след удар върху беззащитното чудовище и се опитваше да открие място, където ятаганът му щеше да бъде смъртоносен и да довърши звяра.

Здраво стиснал Щитозъб, Уолфгар се приведе над вербега, когото бе улучил в лицето, за да се увери, че наистина е мъртъв, ала очите му непрестанно се връщаха към пътеката, по която бе изчезнал Гуенивар. Сега, когато бе видял на какво е способна пантерата, никак не му се искаше да се изправя очи в очи с нея.