Кристалният отломък
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кристалният отломък». Краткое содержание книги:
Уолфгар не спря през цялата нощ. Предаде съобщението на Бруенор и без да чака джуджетата да се съберат, отново потегли на север. Той се движеше бързо и пристигна при равната скала цял час преди зората. Дризт още не се бе завърнал от пещерата на великаните и Уолфгар закрачи напред-назад, а притеснението за приятеля му нарастваше с всяка изминала секунда.
Накрая той вече не можеше да издържа страховете и мрачните опасения, които изпълваха мислите му и сам тръгна по дирята на тримата вербези. На всяка цена трябваше да разбере какво се бе случило! Не бе изминал и десетина метра, когато усети нечия ръка да го сграбчва за рамото. Уолфгар светкавично се обърна, готов да отвърне на удара, ала изненадата му бързо се превърна в радост, когато пред себе си видя Дризт.
Елфът бе пристигнал при скалата малко след Уолфгар, ала бе останал скрит, за да види дали нетърпеливият варварин ще удържи на уговорката им или ще да поеме нещата в свои ръце и ще тръгне да го търси.
— Никога не си тръгвай от уговорена среща и не се паникьосвай преди да е минал уговореният час — скара се той, опитвайки се да прикрие колко бе трогнат от загрижеността на Уолфгар за него.
Варваринът не успя да отговори, защото в този миг се чу познат рязък глас:
— Къде са проклетите изчадия! — провикна се Бруенор от върха на скалата.
Когато са разярени, джуджетата могат да се движат с неподозирана бързина. За по-малко от час Бруенор и останалите се бяха приготвили за битка и бяха потеглили след варварина с почти същата трескава скорост.
— Добра среща — обади се Дризт и тръгна към Бруенор, който с мрачно задоволство гледаше труповете на тримата великана.
Около него стояха петдесет джуджета, чиито очи горяха с безмилостен огън, а ръцете им здраво стискаха тежките брадви.
— Добра среща, наистина — отвърна Бруенор. — Бърлога, така ли?
— На около една миля оттук — кимна Дризт. — Ала има и по-важна вест от тази. Онези великани няма да ходят никъде. Всъщност точно днес очакват гости.
— Момчето ми каза — рече Бруенор. — Още двайсет от тез’ презрени твари. Ама ми се чини, че онез’ в пещерата няма да дочакат гости днес! Знаеш ли откъде ще дойдат?
— От север или от изток, друг път няма — отвърна елфът. — Някъде през Ледовития пролом, на север от Диншиър. Бойците ти ще ги посрещнат, нали?
— Иска ли питане! Отиваме към Стръмната падина — в очите на джуджето проблеснаха многозначителни пламъчета. — Ами ти? А момчето?
— Момчето остава с мен — настоя Дризт. — Трябва да си отдъхне малко. Ще наблюдаваме великаните в пещерата.
Нетърпението в погледа на елфа остави у Бруенор убеждението, че приятелят му си бе наумил нещо, доста по-различно от това просто да наблюдава бърлогата на вербезите.
— Съвсем е пощурял! — промърмори под носа си джуджето. — Ако не е решил да ги нападне съвсем сам, пък на!
И като хвърли още един поглед на мъртвите чудовища, додаде:
— И ще ги победи!
После джуджето се вгледа в труповете по-отблизо, опитвайки се да разбере с какво оръжие е бил убит всеки от тях.
— Момчето уби двама — отвърна на немия му въпрос Дризт.
По устните на Бруенор заигра непривична за него усмивка:
— Ха! А ти — само един. Изоставаш, елфе!
— Как пък не! — не му остана длъжен Дризт. — Просто видях, че момчето трябва да се поупражнява малко.
Бруенор поклати глава, изненадан от това, колко се гордее с Уолфгар. Разбира се, не можеше да му го покаже, само щеше да го накара да се възгордее.
— Изоставаш! — повтори Бруенор и застана начело на воините си.
Джуджетата подеха ритмичен напев, древна мелодия, която някога бе огласяла сребърните зали на изгубения им дом.
Бруенор се обърна, погледна двамата си приятели и се зачуди какво ли щеше да е останало от бърлогата на великаните, когато отрядът му се завърнеше от похода си.
17
Разплата
Джуджетата крачеха неуморно. Бяха тръгнали на война, натоварени с тежки раници и понесли на раменете си огромни греди.
Враговете им можеха да дойдат само по един път — онзи, който Дризт бе споменал, а Бруенор знаеше точно къде да ги причака. Най-лесно беше да се проникне в каменистата долина през Стръмната клисура, която макар да бе на едно ниво с тундрата, се намираше под равнището на южните склонове на планината.