Кристалният отломък

За момента бе в безопасност — стаята беше празна. Гуенивар и Уолфгар изкачиха склона и Дризт безмълвно им даде знак да го последват в пещерата. Кухнята беше малка и оскъдно обзаведена. До дясната стена имаше маса, върху която бяха оставени седем тигана. До нея стоеше дървен плот, в който бе забит голям сатър, ръждясал, нащърбен и покрит с поне неколкоседмична мръсотия. Вляво от Дризт бяха заковани няколко лавици, върху които бяха наредени най-различни билки, подправки и други припаси. Елфът се приближи, за да ги разгледа по-добре, а Уолфгар безшумно надзърна в съседната стая.

Квадратно, както и кухнята, това помещение бе малко по-голямо от нея. Дълга маса го разделяше на две и зад нея, точно срещу мястото, където бе застанал, Уолфгар видя още една врата. Откъм него седяха трима великана, един бе седнал между тях и вратата, а още двама бяха заели отсрещната страна. Те ядяха овнешко и сърбаха гъста чорба, като в същото време си разменяха ругатни и подигравки — напълно обичайна за вербезите вечеря между „приятели“. Уолфгар не пропусна да забележи (ръководен далеч не само от обикновено любопитство за маниерите на хранене на чудовищата), че късаха месото от костите с голи ръце. В стаята нямаше никакви оръжия.

Държейки някаква торбичка, която бе намерил на лавиците, Дризт отново извади един от ятаганите си и заедно с Гуенивар се приближаха към варварина.

— Шестима — прошепна Уолфгар и посочи към другата стая.

Огромният варварин намести Щитозъб на рамото си и нетърпеливо кимна. Дризт надникна през вратата и бързо състави план за нападение.

— Вдясно! — прошепна той, посочвайки първо Уолфгар и после вратата, после посочи себе си — След теб, вляво!

Уолфгар напълно го разбра, ала чудейки се защо елфът не включи и пантерата, я посочи безмълвно.

Дризт само сви рамене и се усмихна беззвучно, но той го разбра. Дори скептично настроеният варварин бе сигурен, че Гуенивар и сама знае къде ще бъде най-полезна.

Уолфгар разтърси ръце, за да прогони нервните тръпки, които пробягваха по мускулите му и още по-здраво стисна Щитозъб. Хвърляйки последен поглед към елфа, той нахлу в съседната стая и стовари оръжието си върху най-близкото чудовище. Великанът, единственият от групата, който не бе седнал, успя да се обърне с лице към нападателя си, ала това бе всичко. С яростен замах варваринът стовари Щитозъб в корема на вербега и продължи нагоре като смачка гръдния му кош. С невероятната си сила Уолфгар успя да повдигне великана на около метър над земята, после го остави да се строполи на пода, смазан и давещ се, без да го погледне втори път — вече мислеше за следващия удар.

Дризт, следван плътно от Гуенивар, връхлетя в стаята и се насочи към двете чудовища, които бяха замръзнали стъписани на местата си в дъното на масата. Елфът отвори торбичката, която бе взел от кухнята и я запрати срещу тях. Брашненият облак, който се вдигна от нея, ги заслепи напълно. Без да забавя крачка за миг, Дризт профуча покрай тях, забивайки меча си дълбоко в гърлото на единия и се претърколи върху дървения плот на масата. Гуенивар скочи върху втория вербег, изтръгвайки вътрешностите му с мощните си челюсти.