Кристалният отломък
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кристалният отломък». Краткое содержание книги:
— Мъртъв си.
В същия миг алени пламъци обвиха тялото на вербега. Той нададе ужасен рев и заотстъпва назад, но елфът неотклонно го следваше.
Внезапно Уолфгар почувства силен порив, който сякаш идваше от самия Щитозъб и му казваше да хвърли бойния чук. Оръжието изсвистя в нощния въздух, стовари се върху един от великаните и запрати размазаното му тяло в придошлия поток.
Смъртоносната мощ на Щитозъб изпълни варварина с истинско благоговение, но сега трябваше да се справи с третия великан, въоръжен само с една малка кама. Чудовището веднага разбра преимуществото, което имаше над противника си в този момент и яростно се нахвърли върху му. Уолфгар посегна към камата си.
Ала вместо това усети дръжката на Щитозъб в ръката си — незнайно как чукът се бе завърнал при него. Варваринът нямаше никаква представа за магическата сила, която Бруенор бе заключил в оръжието, но сега нямаше никакво време да се чуди.
Ужасен, ала неспособен да избяга, главатарят на вербезите отчаяно се нахвърли върху Дризт, който само това и чакаше. Движено от яростта си, чудовището вдигна тежкото си копие твърде високо и елфът моментално прониза кожената туника и незащитения му корем. Великанът залитна за миг, но раната не спря устрема на удара му. Пъргавият Дризт успя да отскочи навреме и от мощния замах чудовището загуби равновесие. Елфът светкавично му нанесе два леки удара в гърлото и рамото.
— Гледаш ли, момче? — весело се провикна той. — Бие се като някой от твоя народ.
Макар да бе зает да отклонява ударите на третия вербег с Щитозъб, Уолфгар все пак успяваше да види какво става около него. Гледката на биещия се елф още веднъж му показа на колко много неща го бе научил Дризт — елфът си играеше с чудовището, използвайки необуздания му гняв срещу него самото. Отново и отново замахваше великанът и всеки път Дризт успяваше не само да избегне удара, а и да прониже врага си. От многобройните му рани вече се лееше кръв. Уолфгар знаеше, че Дризт може да довърши противника си по всяко време, ала с удивление разбра, че елфът се наслаждава на жестоката игра.
Младежът все още не бе нанесъл сериозен удар на противника си. Точно както Дризт го бе учил, варваринът изчакваше разярения вербег да се изтощи сам. Той забеляза, че ударите на великана стават все по-редки и по-редки, започнаха и да отслабват. Най-сетне, задъхан и облян в пот, вербегът сбърка. Щитозъб веднага се стовари върху него, един, два пъти и чудовището се строполи на земята.
В това време противникът на Дризт бе паднал на едно коляно, след като елфът бе прерязал сухожилието му. Когато видя вторият великан да се сгромолясва в краката на Уолфгар, Дризт реши да приключи с играта. Чудовището безсилно замахна и елфът, избягвайки удара, отново заби ятагана си в своя враг, ала този път жестокото острие потъна в гърлото на вербега с цялата си мощ и прониза мозъка му.
Докато си почиваха от битката, Дризт не успя да се стърпи и зададе на Уолфгар въпроса, който го вълнуваше през цялото време:
— Оръжието? — простичко попита той.
Уолфгар погледна към Щитозъб и сви рамене:
— Не зная — откровено каза той. — Върна се в ръката ми само.
Дризт се усмихна. Той знаеше. Колко голямо бе умението на Бруенор, помисли си елфът. И колко ли трябва да държи на момчето, та да му даде такъв невероятен дар!
— Пристига цяла група вербези! — изръмжа Уолфгар.
— И една, която вече е тук — додаде Дризт. — Иди право при Бруенор. Тези тримата идваха направо от бърлогата си, няма да ми е трудно да проследя дирите им. Трябва да видя къде са останалите.
Уолфгар кимна, ала притеснено погледна учителя си. Непознатият огън, който бе видял да гори в очите на елфа преди нападението над великаните, го бе уплашил. Просто не можеше да бъде сигурен докъде щеше да стигне невероятната дързост на Дризт.
— Какво мислиш да правиш, когато ги намериш? — попита той, ала странната усмивка на Дризт само засили опасенията му.
— Ще се срещнем утре сутрин на същото място — най-сетне реши да разсее страха на приятеля си Дризт. — Обещавам ти, че няма да започна веселбата без теб!
— Ще се върна преди да е пукнала зората — рече варваринът, после се обърна и потъна в нощния мрак.
Дризт пое на запад по дирите на тримата великани. Скоро елфът чу дрезгавите гласове на други вербези и съзря набързо построените дървени порти, които пазеха входа на бърлогата им, умело прикрити зад някакъв храсталак, израснал върху скалите.
Дризт зачака и скоро от пещерата излязоха още трима великани, а когато те се прибраха, се показа и трета групичка. Елфът се опита да разбере дали изчезването на трите чудовища, които бяха убили, бе разтревожило другарите им. Ала вербезите обикновено бяха непокорни и недисциплинирани, та останалите великани решиха, че са се загубили или просто са избягали. Няколко часа по-късно Дризт незабелязано се отдалечи от лагера им, за да състави плана си. Никой не бе усетил присъствието му и елфът бе сигурен, че ще съумее да ги изненада.