Походът на дракона [Dragonquest - bg]

Ф’лар получи съобщението на Ф’нор — пет плътно изписани листа, точно когато се канеше да излети за Ковачницата, за да види далекосъобщителния механизъм на Фандарел. Лесса вече бе в небето и го чакаше.

— Ф’нор каза, че е спешно. Става дума за… — каза Г’наг.

— Ще го прочета веднага, щом мога — прекъсна го Ф’лар. Този човек може да ти надуе главата с приказки — моите благодарности и извинения.

— Но, Ф’лар… — думите на Г’наг се изгубиха докато ноктите на Мнемент задраскаха по каменната настилка на терасата, когато той се приготвяше за излитане.

Това че Бронзовият дракон се издигаше плавно и внимателно не помогна кой знае колко на Ф’лар. Лесса съвсем правилно го поднасяше, задето остава нощем до късно да си говори и да пие с Робинтън. Този човек беше една бездънна каца за вино. Около полунощ Фандарел си бе тръгнал, отнасяйки със себе си съкровището си. Лесса се бе обзаложила, че той въобще не спи, а вероятно и никой от неговата Работилница. След като изтръгна обещание от Ф’лар, че той ще си почине по някое време, тя се беше оттеглила.

Ф’лар имаше доброто желание да го направи, но Робинтън знаеше толкова много за Холдовете и за това кои от по-второстепенните холдъри можеха да влияят върху решенията на своите Лордове. А това бе изключително необходима информация, в случай че Ф’лар имаше намерение да прави някакви революционни реформи.

Уважението към по-възрастните и по-опитните Ездачи, които бяха доказали своите умения в борбата с Нишките бе неизменна част от живота в Уейровете. Преди седем Оборота Ф’лар разбра, че неговия Уейр — единственият на Перн — бе напълно неподготвен да брани планетата в условията на постоянни Нишковалежи. Тогава той бе приписал много положителни качества на Старовремците, които не можеше да отхвърли сега с лека ръка. Той и всички Бендънски ездачи бяха научили основни неща за боя с Нишките от тях: как да се предпазват от нараняването на спорите, как да различават видовете Валежи, как рационално да използват силата на Дракон и Ездач. Научиха ги да преодоляват страха си от евентуално изгаряне и да съумеят да избягнат пламъците, които бълват собствените им животни. И докато Ф’лар се усети, Уейр Бендън и Южния бяха надминали своите учители. Тяхно допълнително предимство бе, че разполагат с по-големи, по-силни и по-интелигентни животни от тези преди четиристотин Оборота. В началото Ф’лар бе склонен да затвори очи пред недостатъците на Старовремците в името на благодарността. Но повече не можеше да го прави, защото тяхната непостоянност и изолираност го принудиха да преоцени ползата от действията им. Въпреки разочарованието си, Ф’лар изпитваше дълбока необходимост от идеал, от нечий героичен пример, по който да измери своите собствени постижения и дълбоко в сърцето си желаеше да обедини всички Драконови ездачи. Трябваше да преодолее някак упоритата съпротива срещу промяната у Старовремците и тяхната неотстъпчивост по отношение на старомодните им разбирания. Такова начинание бе също толкова трудно, колкото и едно пътуване до Червената Звезда — и двете изискваха нов подход. Хората трябваше да бъдат готови да променят мисленето си, ако въобще искаха да се освободят някога от игото на Нишките.