Сплавта на закона

— Майлс Дагаутър е Двуроден — каза Уаксилий и се поизправи на седалката на вагона. — Много опасен вариант на Двуроден.

— Двойно злато — каза Уейн, който се бе отпуснал на отсрещната седалка. Зад прозореца се нижеха покрайнините на Елъндел.

Мараси — седеше откъм страната на Уейн — каза:

— Доколкото съм чела, Златните аломанти не са особено опасни.

— Така е — потвърди Уаксилий. — Но тъкмо сместа го прави опасен. Ако аломантичните и ферохимичните ти способности черпят един и същи метал, можеш да се възползваш от силата му десетократно. Доста е сложно. Съхраняваш една способност в метала, после го Разпалваш, за да я освободиш. Нарича се Смесване. Според легендите така си е осигурил безсмъртие.

Мараси смръщи вежди.

— Смятах приказките за невероятните изцеряващи способности на Майлс за малко пресилени. Мислех, че е Кръвотворец като Уейн.

— О, той е Кръвотворец. — Уейн извади едното си бастунче и го завъртя. — Просто запасите му от здраве никога не се изчерпват.

Уаксилий кимна. Спомни си онзи ден, преди години, когато за пръв път бе срещнал Майлс. Винаги се бе чувствал неудобно в негово присъствие, но го уважаваше, защото беше отличен блюстител. В повечето случаи.

Забеляза объркания поглед на Мараси и обясни:

— Обикновено ферохимията действа на принципа на лишение. Необходими са ти месеци, за да натрупаш резерви от здраве или тегло. Аз самият поддържам половината от теглото си, откакто пропаднахме през пода, за да възстановя използваните запаси. За Уейн е дори по-трудно.

Уейн подсмръкна, избърса си носа и каза:

— Аз например ще трябва да прекарам седмици в леглото и ще се чувствам ужасно. Инак няма да мога да се излекувам. В момента нямам достатъчно запаси да се справя и с драскотина.

— Но Майлс… — почна Мараси.

— Майлс има почти неизчерпаеми изцелителни способности — каза Уаксилий. — Този човек е практически безсмъртен. Чух, че веднъж го простреляли от упор в лицето и се оправил. Доста време сме работили рамо до рамо в Дивите земи. Той беше блюстител в Истински Мадил. В добрите години бяхме трима и се разбирахме чудесно. Майлс, аз и Джо Мъртвешкия пръст от Далечен Дорсет.

— Майлс не ме обича — отбеляза Уейн. — Всъщност никой от тях не ме харесваше.

— Майлс вършеше добра работа — каза Уаксилий. — Но е суров и безкомпромисен. Изпитвахме уважение един към друг, но се срещахме рядко. Не бих го нарекъл мой приятел. Но в Дивите земи всеки, който е на страната на закона, ти е съюзник.

— Това е първият закон на Дивите земи — обясни Уейн. — Колкото по-самотен се чувстваш, толкова повече ти е нужен човек, на когото да можеш да се довериш.