Сплавта на закона

Обърна се и тръгна по пътеката, която висеше като балкон от северната страна на голямото помещение. Тарсън и Менгемето не го последваха — знаеха, че държи да е сам, когато се среща с мистър Бяла якичка.

Майлс отвори вратата в края на пътеката и влезе в канцеларията на мистър Бяла якичка. Защо ли му трябваше канцелария тук? Може би за да наглежда как вървят изкопните работи. Мистър Бяла якичка бе настоявал да се настанят тук от самото начало. Майлс бе малко ядосан, че накрая се наложи да приеме предложението — така щеше да е под постоянния надзор на своя поръчител.

„Още няколко успешни грабежа и вече няма да се нуждаем от него — каза си. — И ще се преместим някъде другаде“. Щяха да продължат с незабележими подмолни действия. Щяха да слязат от страниците на вестниците. Прекалено много хора говореха за тях.

Мистър Бяла якичка имаше обло лице и побеляла брада. Седеше зад бюрото си и пиеше чай. Носеше скъп стилен костюм от черна коприна с тюркоазена жилетка и четеше вестник.

— Знаеш, че не обичам миризмата на пурите ти — каза мистър Бяла якичка, без да вдига глава.

Майлс демонстративно издуха облаче дим.

Мистър Бяла якичка се подсмихна.

— Правилно ли разбрах, че старият ти приятел вече е намерил предишното ви скривалище?

— Плениха наши хора — отвърна спокойно Майлс. — Беше само въпрос на време.

— Не са много верни на каузата ти.

Майлс не отговори. И двамата си даваха сметка, че повечето от хората им работят за пари, а не за идеали.

— Майлс, знаеш ли защо те харесвам? — попита мистър Бяла якичка.

„Не ми пука дали ме харесваш, или не“ — помисли си Майлс, но премълча.

— Защото си предпазлив — продължи мистър Бяла якичка. — Имаш цел, вярваш в нея, но не й позволяваш да замъглява съзнанието ти. Мисля, че целта ти заслужава уважение, както и ти самият. — Мистър Бяла якичка прелисти вестника. — Но пукотевицата при последния обир е на път да подкопае доверието ми в теб.

— Аз…

— Изпуснал си си нервите — продължи мистър Бяла якичка хладно. — И следователно контрола над хората си. Затова стана провалът. Няма друга причина.

— Напротив, има. Уаксилий Ладриан.

— Трябваше да си готов за него.

— Не очаквах, че ще е там.

Мистър Бяла якичка отпи от чая.

— Стига, Майлс. Носел си маска. Значи си предполагал, че ще е там.

— Нося маска — отвърна Майлс, — защото не съм неизвестен. Уакс не е единственият, който би могъл да ме познае.

— Което е вярно, признавам. Но въпреки това се питам. Дали между вас двамата не се таи някаква стара вражда? Нещо, което би те подтикнало да действаш безразсъдно? — Очите на мистър Бяла якичка бяха хладни като стомана. — И да си решил да си премериш силите с него?

Майлс издържа погледа му, наведе се и опря ръце на бюрото.

— Нямам вражда с Уаксилий Ладриан. Той е един от най-свестните живи хора на този свят. Много по-свестен от мен, теб и всички останали в този град.

— И това трябва да ме успокои? Почти ми заяви, че няма да се биеш с него.