Сплавта на закона
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-262-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сплавта на закона». Краткое содержание книги:
— Ще го вземем — каза Уаксилий. — Може да се окаже полезен. — Взе кутията и я огледа.
— Има и карти с голи мацки — добави Уейн и кимна към долапа. — Доста са избелели, та най-важните места се губят. — Поколеба се. — Но дамите на тях не носят оръжие, така че едва ли ще ти се видят интересни.
Уаксилий само изсумтя.
— Кутията е от доста скъп сорт пури — намеси се Мараси и стана. — Съмнявам се да е принадлежала на бандитите, освен ако не са я взели от някого. Но погледнете. Някой е изписал отвътре някакви числа.
— Аха — каза Уаксилий, присви очи и изгледа Уейн, който му кимна.
— Какво? — попита тя. — Да не би да знаете нещо? Уаксилий подхвърли кутията на Уейн и той я натика във вътрешния джоб на наметалото си.
— Чувала ли си за Майлс Дагаутър? — попита Уакс.
— Разбира се — рече Мараси. — Майлс Стоте живота. Блюстител от Дивите земи.
— Да. — Уаксилий се навъси. — Хайде. Време е да тръгваме. И време за няколко истории също.
11.
Майлс запали пура, изпуфка няколко облачета дим, после всмукна бавно и с наслада.
— Засякохме ги, шефе — докладва Тарсън. Ръката му висеше на превръзка — друг на негово място още щеше да е на легло след Подобно раняване. Но Тарсън беше Пютриумен юмрук и колосокръвен и се възстановяваше бързо.
— Къде? — попита Майлс, докато оглеждаше новото им скривалище. Бяха само трима — освен Тарсън присъстваше и вторият заместник Менгемето.
— При старата ковачница — каза Тарсън. Носеше шапката на Уейн. — Разговаряха с просяците.
— Трябваше да ги хвърлим в канала — изръмжа Менгемето и се почеса по врата.
— Не убивам просяци, Менгеме — кротко каза Майлс. Носеше алуминиеви револвери, които лъщяха на електрическата светлина в голямото помещение. — Нямаш представа колко бързо ще обърне дори един подобен случай общественото мнение срещу нас. Най-вече на хората от нисшите прослойки. Не искам да ги превръщам в информатори на констаблите.
— Да де — рече Менгемето. — Сигурно си прав. Но, шефе… ако тези просяци са видели нещо…
— Уакс и сам може да се досети — прекъсна го Майлс. — Той е като плъх. Появява се там, където най-малко ти се иска да го видиш. В известен смисъл това го прави предсказуем. Предполагам, че капаните, които заложихте, не са свършили никаква работа, нали?
Менгемето се покашля в шепа.
— Жалко — каза Майлс и завъртя в ръка сребърната запалка, с която бе разпалил пурата. От едната й страна бе инкрустиран гербът на блюстителите от Истински Мадил. Помощниците му го погледнаха сконфузено. Майлс обаче не се притесняваше от него.
Помещението, което бяха избрали, нямаше прозорци. От тавана висяха големи електрически лампи, в другия край мъже внасяха ковашко оборудване. Майлс се огледа скептично. Ковачница под земята? Но мистър Бяла якичка им бе обещал, че шахтите и електрическите вентилатори ще изпомпват дима навън и ще вкарват свеж въздух. Пък и с електрическите пещи димът щеше да е по-малко.
Помещението беше наистина много интересно. От лявата страна започваше голям тунел, който чезнеше в мрака — на пода му бяха монтирани релси. Мистър Бяла якичка бе обяснил, че това било началото на подземна железница. Как щеше да преминава през каналите? Би трябвало да се спуска под тях. Странна идея.
В момента тунелът бе в изпитателен срок. Водеше към една голяма дървена постройка, където Майлс бе настанил останалите си хора — не повече от трийсетина души. Точно сега пренасяха сандъци с припаси и остатъка от алуминиевите запаси. Не беше много. С един удар Уакс бе довел Изчезвачите до доста тежко положение.
Майлс замислено изпуфка облаче дим. Както винаги черпеше от своя златоем — подсилваше тялото си и освежаваше мозъка си. Никога не се чувстваше зле, никога не му липсваше енергия. Все още трябваше да спи и остаряваше, но иначе бе почти безсмъртен. Стига да разполагаше с достатъчно злато.
Това беше проблемът, нали? Димът се виеше пред него, кълбеше се като мъглите.
— Шефе? — каза Менгемето. — Мистър Бяла якичка те очаква. Не трябваше ли да се срещнеш с него?
Майл издуха поредното облаче.
— След малко. — Бялата якичка не му беше господар. — Как върви вербуването, Менгеме?
— Ами… ще ми трябва още време. Един ден не стига, особено след като изгубихме половината си хора.
— Внимавай какъв тон ми държиш — сряза го Майлс.
— Извинявам се.
— Уакс рано или късно щеше да влезе в играта — продължи Майлс. — Той промени правилата и е вярно, че изгубихме повече хора, отколкото бих искал. Но същевременно имахме късмет. Сега, когато Уаксилий участва, можем да предугаждаме ходовете му.