Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
Един-два пъти й се стори, че мярна червената коса на Талейсен, но дори да бе той, изчезваше, докато тя си пробиеше път до мястото, където очакваше да го намери. Имаше и много други улични певци. Забеляза, че никой не страда от липса на внимание, и с тъга си спомни за купчинката монети, която бе изникнала пред очите й предишната вечер. Но сега беше редовно записан участник в изпитите и щеше да е нередно, а може би и против правилата, ако застане на някой ъгъл като тях.
Затова продължи да се разхожда, да слуша и да си отбелязва наум мотиви за бъдещи песни. На всяка крачка чуваше наоколо историйки, които бяха много подходящи. Достатъчно бе да зърне някоя натруфена в коприни дама, странно печална или трескаво оживена, или пък някой наконтен в кадифета благородник с хитри и лукави очички или самоуверен и надут и римите сами изникваха в ума й. До вечерта главата й се задръсти, а беше време и да разбере как гилдията бе класирала сутрешните кандидати.
Списъкът бе залепен на входа на шатрата, но Рюн не бе единствената, която се интересуваше от изхода на изпитите през първия ден. Отне й малко време, докато се промуши и погледне, но когато успя…
В името на Трите! Ето я там, „Рюн от Картар“ — трета.
Почти полетя към леговището си край реката.
Вторият ден беше по-тежък от първия. Кандидатите се явяваха в обратен ред по списъка от вчерашното класиране. Прекара почти целия ден на коравата пейка, стиснала грифа на лютнята с неспокойни пръсти. Изслушваше състезател след състезател и все повече се убеждаваше, че всеки от тях е много по-добър от нея на втория си инструмент. Все пак беше започнала да свири на лютня само преди година. Но пък нарочно си бе подбрала песен, която да покаже гласа й откъм най-добрата му светлина и да замаже впечатлението от недотам хубавото й свирене. А и на другите щеше да им е доста трудно да се мерят с нейния контраалт (много ловка имитация но момчешко сопрано), тъй като повечето бяха минали пубертета.
Най-после дойде и нейният ред. Потисна, колкото можа, безпокойството си, качи се на подиума и започна.
Лично тя смяташе, че песента е доста глупава. Защо, по дяволите, мъжът трябваше да се примирява с всичко, което тази дама му бе сторила, и то само заради една „целувка върху нейната хладна, спокойна ръка“, Рюн изобщо не можеше да проумее. Въпреки това използва в максимална степен актьорските си дарби и когато приключи, бе възнаградена с одобрителен шепот.
— Какъв глас! Рядко се среща такава чистота на тази възраст! — чу тя, докато прибираше инструмента си. — Ако премине успешно и третия ден, дали ще склони да стане кастрат, как мислите? Имам връзки поне с половин дузина дворци, които биха платили с чисто злато, за да го притежават.
Тя сподави усмивката си — представи си изненадата им, когато разберат, че не се налага да я скопяват, за да запази гласа си!
Забави се, за да чуе последния кандидат, и изчака отвън да закачат резултатите.
Едва не припадна, когато видя, че се е изкачила на второто място.
— Нали ти казах? — прошепна познат глас в ухото й. — Все още ли си сигурен, че точно това искаш?
Извърна се рязко и съгледа Талейсен зад себе си. Залезът озаряваше косата му и меките сенки по лицето му го подмладяваха.
— Сигурен съм — отвърна категорично тя. — Един от членовете на журито току-що каза, че знае половин дузина дворци, които биха платили със злато, за да притежават гласа ми.
— Да те купуват и продават като някаква овца? Що за живот е това? Затворен зад високи каменни стени и винаги под надзора на стражите — освен ако не пожелаеш да продадеш услугите си някъде другаде? За такъв живот ли мечтаеш?
— А да се влачиш по пътищата под проливния студен дъжд, обезумял от страх, че ще се разболееш и ще загубиш гласа си — може би завинаги? И докато пееш, червата ти да куркат толкова силно, че да заглушават песента? И да гледаш как някой идиот, който притежава половината от таланта ти, облечен в коприна и кадифе, се храни на масата на благородниците, докато ти се опитваш да забавляваш някакви скотове в кухнята с надеждата да ти подхвърлят остатъците от храната си и да те пуснат до огъня? Не, благодаря, ще опитам късмета си в гилдията. А и къде другаде бих могъл да се уча? Нямам повече сребро за инструменти и уроци.
— Има хора, които биха те учили само защото обичат да го правят… Уви, вече си взел решение. Както искаш, детко.
И той се обърна и с натъжени очи отново изчезна сред тълпата.