През страната на скипетарите

— Готови сме за това. Когато човек знае опасността, тя е наполовина по-малка. Ако кракът ми не беше болен, въпреки всичко щях да тръгна по този път. Ще открия следите им и винаги ще знам къде се намират. Но за това ще се налага често да слизам от коня, а днес не ми е възможно. По тази причина не мога да вляза и в бой. В гората не можеш да се биеш на кон, а пеша, ще бъда жалка гледка. Ще тръгнем по друг път.

— Но той ще е по-дълъг.

— Няма значение.

— Тогава не ще успееш да ги изпревариш, ефенди.

— Може пък и да ми се удаде. Оттук ще се отправим към Карбанци, а оттам през Варци към Жиганци.

— Но този път е лош, ефенди.

— Не е чак толкова. Ако тръгнем първо към Истип, а после през Караорман към Варци, непрекъснато ще вървим по хубав път. Но така описваме ъгъл, което изисква много време. Най-добре е да тръгна направо за Карбанци, въпреки че ездата ще е доста трудна, защото не вярвам там да има утъпкана пътека.

— Наистина път има само на места — потвърди кошничарят.

— Но ако ми позволиш да те водя, ти обещавам поносима езда.

— Познаваш ли околностите?

— Да. Ще те водя, все едно дали ще вървим към Ташкьой или Карбанци. Разстоянието е почти едно и също. Ще направя така, че да избегнем минаването през гората и през повечето време да вървим на открито. Често ще се налага да се изкачваме и спускаме.

— Е, това може да се издържи.

— Кога ще потеглиш, ефенди? Ще мога ли да се прибера преди това вкъщи?

— Да. Но след половин час трябва да си тук. Не би ли могъл да си наемеш кон?

— О, ханджията веднага ще ми даде.

— Говори тогава с него. Аз ще платя.

— Би могъл да вземеш и моя кон, който е вън — заяви зет му.

— Но се страхувам, че няма да може да се движи наравно с другите, защото е стар. Тези негодници ми взеха хубавия кон. Никога вече няма да го видя, а нямам пари да си купя друг, въпреки че много ми трябва.

— Колко струваше? — попитах аз Шукри.

— Като между роднини, сто и петдесет пиастъра.

— Ще го купя от теб.

— Да го купиш ли? — попита той учудено. — Сериозно ли говориш, ефенди?

— Защо не?

— Защото конят не е при мен.

— Няма значение. Ще си го взема от крадците. Ако ги изпреваря, ще си взема между другото и коня.

— А ако не успееш?

— Това е моя грижа. И така, купувам животното от теб, ако изобщо си съгласен с тази сделка,

— С радост, ефенди, защото аз никога няма да си получа коня обратно. Не ме разбирай погрешно, ефенди, но сигурно ти искаш да платиш коня едва когато наистина го получиш?

— О, не! Кой знае колко време ще трябва да яздя след тези престъпници и кога ще ги срещна! Как бих могъл тогава да ти дам парите? Ще ти дам двеста пиастъра веднага.

— Казах сто и петдесет.

— Не, двеста!

— Неправилно си ме разбрал, ефенди.